На предстоящата среща на върха на НАТО в Хага този месец, държавите членки ще обсъдят и вероятно ще одобрят значително увеличение на военните си бюджети — под тежкия натиск от страна на Вашингтон и особено на президент на САЩ Доналд Тръмп.

В момент на растящи геополитически заплахи Европа заявява курс към по-голяма стратегическа автономия и по-малка зависимост от американската защита. Но зад политическите декларации стои основният въпрос: може ли континентът сам да произведе достатъчно оръжия, за да се защити?

„Това, което наистина ме държи буден нощем, не е само как да увеличим разходите, а как да ускорим самото производство на отбранителна техника“, призна генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Три години след началото на войната в Украйна, НАТО алармира: Русия произвежда оръжие многократно по-бързо от Запада, а според последни анализи, Кремъл може да бъде готов за атака срещу НАТО в рамките на едва пет години.

Новите цели, които ще бъдат приети в Хага, изискват безпрецедентен ръст в превъоръжаването. Рюте настоява разходите за отбрана да достигнат 3.5% от БВП в рамките на седем години, плюс още 1.5% за инфраструктурна сигурност. Това означава стотици милиарди евро годишно. Но финансовата част е само началото.

Германският министър на отбраната Борис Писториус директно посочи основния проблем:
„Никой не говори за това дали индустрията реално може да произведе онова, което сме поръчали.“

Затова паралелно със срещата на високо равнище ще се проведе и индустриален форум, фокусиран върху капацитета на европейската оръжейна индустрия.

Пари има, капацитет няма

След десетилетия на съкращения и зависимост от САЩ, Европа се опитва да навакса. След инвазията в Украйна през 2022 г., ЕС мобилизира ресурси, които могат да достигнат до 800 милиарда евро чрез съвместни и национални усилия. Целта: да се изгради независим европейски военнопромишлен комплекс.

Но реалността е по-сурова. Производството е бавно, скъпо и разпокъсано, липсват дългосрочни поръчки, а бюрокрацията затруднява инвестициите. „Дебатът за финансирането до голяма степен е приключен. Сега въпросът е как да превърнем средствата в реални способности,“ подчерта Юг Лавандиер от McKinsey.

За някои системи — като далекобойни ракети, Европа все още разчита на САЩ. Според координатора по отбранителната индустрия на ЕК Франсоа Арбо, континентът има капацитет за производство на 95% от нуждите си, но само ако се гарантират поръчки и инвестиции в заводи.

Секторът вече отбелязва напредък — шведската Saab е наела още 6000 служители и е увеличила производството си четирикратно, по думите на нейния изпълнителен директор Микаел Йохансон. Но той предупреждава: внезапният приток на пари може да доведе до инфлация в отбраната.

„Рискът е да получим по-малко ефект за похарчените средства. Нужен е премерен и устойчив подход“, предупреди американският посланик в НАТО Матю Уитакър.

ЕС вече подготвя нови мерки срещу административните пречки.
„Не може да чакаме пет години за разрешително да построим фабрика. Путин няма да чака, докато си подредим документите,“ заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс.

В същото време, Украйна се превърна в лаборатория за военни иновации, с евтино и ефективно производство на дронове и технологии за електронна война — нещо, което Европа тепърва трябва да интегрира в своята доктрина.