Франция, Великобритания и други европейски държави са готови да изпратят мироопазващи войски в Украйна за налагане на режима на прекратяване на огъня, заяви френският министър на финансите Ерик Ломбар в интервю за агенция „Блумбърг“.

Според него това ще бъде възможно след сключването на споразумение за прекратяване на огъня между Русия и Украйна, а европейските миротворци ще се нуждаят от военната подкрепа на САЩ.

Други високопоставени източници също говорят за възможността за изпращане на мироопазващи сили в Украйна.

Според британския „Телеграф“ Лондон и Париж са разработили съвместен план за мироопазване, който предвижда изпращането на поне 30 000 европейски военни в Украйна.

Според изданието планът е бил представен на извънредна среща на европейските лидери в Париж на 17 февруари. Предлага се миротворците да бъдат разположени не на фронтовата линия, а в градове, пристанища и важни инфраструктурни обекти, където ще наблюдават ситуацията с помощта на сателити, самолети за далечно откриване и безпилотни летателни апарати и ще отблъскват евентуални атаки от въздуха.

Планира се също така да бъдат изпратени патрулни кораби в Черно море, за да се гарантира безопасността на корабоплаването.

Според „Уолстрийт джърнъл“ основната трудност при изпълнението на този план е да се убеди президентът на САЩ Доналд Тръмп в необходимостта от поне ограничено участие на американските военни в тази мисия. Те биха могли да защитят европейските войски, ако Москва наруши условията на мирното споразумение, пише „Уолстрийт джърнъл“.

По-специално става дума за американските самолети, разположени в Румъния и Полша, както и за възможността за разполагане на голям контингент и системи за противовъздушна отбрана по източните граници на НАТО.

Британският министър-председател Киър Стармър също е убеден в необходимостта от военна подкрепа на САЩ за мироопазваща операция в Украйна, която да възпре Русия от евентуално нападение, посочва „Телеграф“.

Както и да е, какво могат да направят 30 000 миротворци в контекста на руско-украинската война? Колко сили и средства са необходими за разрешаването на конфликта?

Това никога не се е случвало преди

В Украйна се води военна конфронтация между две мощни, добре въоръжени армии, всяка от които наброява повече от един милион души - макар че не всички войници участват пряко в сраженията. Активните бойни действия се водят на фронтова линия с дължина почти 1000 км, а общата ѝ дължина, според украинския главнокомандващ Олександър Сирски, е 3700 км.

Историята не познава мироопазващи операции при военен конфликт от такъв мащаб.

В предишни големи мироопазващи мисии, проведени под егидата на ООН - в Конго, Кипър, Ливан, бивша Югославия - обикновено са участвали около 15-40 хил. военнослужещи, като общият брой на бойците от всички страни е достигал 300 хил. души, припомня Би Би Си.

Често отпуснатите сили и средства се оказваха недостатъчни - например през 1995 г. в Сребреница, когато отряд миротворци от Нидерландия не успя да предотврати клането на босненските мюсюлмани.

По-многобройни бяха мисиите под егидата на НАТО, САЩ и страните от ЕС. Но тези операции, подобно на тези в бивша Югославия или Афганистан, не попадат изцяло в обхвата на концепцията за поддържане на мира - поне на първия етап те бяха придружени от масирани бомбардировки и активни сухопътни действия. А и врагът беше много по-слаб.

Очевидно е, че в случая с Украйна, без споразумение за прекратяване на огъня, замразяване на военните действия и създаване на демилитаризирана зона по протежение на фронтовата линия, за мироопазващи операции не може да става и дума. Но проблемът е много повече от това.

Един взвод на километър

Потенциалните 30 000 миротворци на хилядакилометрова фронтова линия, където се водят активни бойни действия, са около 30 души, или взвод, на километър. В действителност те са много по-малко - една трета от тях ще бъдат ангажирани с осигуряване на подкрепа, а друга една трета ще остане в резерв за ротация.

Дори 60 000 души все още са по-малко от една от няколкото противостоящи групи войски, независимо дали са от руска или украинска страна.

Физическото предотвратяване на евентуална руско-украинска ескалация с такива сухопътни сили е все едно да се опитваш да прекъснеш бой между слон и носорог.

Дори ако международните войски бъдат съсредоточени само в най-опасните райони, те пак ще бъдат малко. Първо, никой не знае къде може да настъпи ескалация; в такива случаи воюващите страни не се консултират с мироопазващите сили.

Второ, ако някоя от страните реши да наруши прекратяването на огъня, това вероятно ще се случи в район, който е слабо покрит от международни войски.

На трето място, мироопазващите сили на демаркационната линия се намират в умишлено неизгодна ситуация - между два пожара, с ненадеждна логистика и въздушно покритие.

Мир чрез заплаха

Ако се съди по публикацията на „Телеграф“, европейците разбират добре всичко това и възнамеряват да разположат своя мироопазващ контингент дълбоко в украинската територия, ако бъде сключено споразумение за прекратяване на огъня.

Същността на тази идея е да се осигури мир между Русия и Украйна чрез заплаха за ескалация на военния конфликт.

Казано по-просто - непроменената сухопътна гранична линия се осигурява от сухопътните сили на Украйна и Русия, но за безопасността на корабоплаването в Черно море и въздушното пространство отговарят всички заедно - Русия, Украйна и страните от НАТО.

Още по-просто е - можете да се справите сами със себе си на сушата (балансът на силите го позволява), но ако някой потопи мирен кораб или удари миротворци от въздуха, ще трябва да се справи с по-сериозен враг.

Ясно е какъв е този враг. Но...

Москва е против него

Русия няма да бъде удовлетворена от какъвто и да е формат на мироопазваща операция, ако тя се провежда под егидата на НАТО или някоя от държавите членки на алианса.

По време на неотдавнашните руско-американски преговори в Саудитска Арабия руската страна заяви, че няма да приеме разполагането на каквито и да било войски от страни от НАТО в Украйна.

Единственият вариант за уреждане на конфликта с участието на външни сили, с който Москва теоретично би могла да се съгласи, изглежда като изпращане на мироопазващ контингент на ООН в зоната на конфликта. В този случай Русия, която е член на Съвета за сигурност, би имала възможност да избере приемливи за нея условия за разполагане на международни сили.

Тъй като възможността за постигане на съгласие с Москва за европейска мироопазваща мисия е изключително неясна, ясно е, че подобна операция - ако бъде взето решение - ще бъде открито предизвикателство за Русия.

В такъв случай подкрепата от страна на Съединените щати, чиято армия само по численост (1 300 000 души) е повече от 2/5 от общия брой на членовете на НАТО, става изключително важна. Да не говорим за боеспособността и техническото оборудване на американските части, както и за огромния ядрен арсенал на Пентагона като възпиращ фактор.

Военната сила на отделните членове на НАТО като Турция, Франция, Германия, Великобритания, Полша, Испания, Италия и редица други страни е голяма сама по себе си, а общата мощ на европейските сили е сравнима с тази на САЩ.

Но не всички са готови да поемат рисковете на такава операция като мироопазващата в Украйна. А новата администрация на САЩ изпраща противоречиви сигнали към съюзниците на Украйна.

По време на срещата си във Вашингтон с британския министър-председател Киър Стармър президентът Доналд Тръмп имаше много похвални думи за армията на Обединеното кралство, но не каза нищо последователно на въпроса дали британските войски могат да разчитат на американска помощ, ако бъдат нападнати в Украйна.

„Британците са невероятни войници, невероятни военни и могат да се грижат за себе си. Но ако имат нужда от помощ, аз винаги ще бъда с британците, добре? Винаги ще бъда с тях. Но те нямат нужда от помощ“, цитира „Политико“ думите на Тръмп.

Запитан от репортери, след като напусна Овалния кабинет, дали подкрепя член 5 от устава на НАТО, който счита нападението срещу който и да е член на алианса за нападение срещу всички, Тръмп отговори, че подкрепя, но добави, че ако в Украйна бъдат разположени войски на НАТО, членът едва ли ще бъде необходим./ БГНЕС