Европейските политици представиха на избирателите прехода към зелена икономика на континента като печеливш за всички: гражданите ще се възползват от зелени работни места и евтина, изобилна слънчева и вятърна енергия, наред с рязко намаляване на емисиите

Почти 2 десетилетия по-късно, обещанието се оказа скъпо за потребителите и вредно за икономиката, пишат в свой анализ Том Фейрлес и Макс Колчестър от „Уолстрийт джърнъл“.

Европа е успяла да съкрати въглеродните емисии повече от всеки друг регион – с 30% спрямо нивата от 2005 г., в сравнение с 17% спад в САЩ. Но по пътя към тази цел бързото преминаване към възобновяеми енергийни източници допринесе за вдигане на цените на електроенергията в голяма част от континента.

Германия има най-високите цени на електроенергията в развитите страни, а Обединеното кралство има най-високите цени на електроенергията за промишлеността, разкрива анализ на 28 големи икономики, проведен от Международната енергийна агенция.

Италия не е далеч зад тях. Средните цени на електроенергията за тежките индустрии в Европейския съюз остават приблизително двукратно по-високи от тези в САЩ и с 50% по-високи от тези в Китай. Цените на енергията също станаха по-нестабилни с увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници.

Това парализира индустрията и затруднява способността на Европа да привлича ключови икономически двигатели като изкуствения интелект, който изисква евтина и изобилна електроенергия.

Промяната също така допринася за шока от повишаването на разходите за живот на потребителите, подхранваща подкрепата за анти-естаблишмънт партии, които представят зеления преход като елитен проект, вредящ на работниците, повечето потребители и региони.

Енергийните анализатори твърдят, че за един континент, който не притежава богатите запаси от нефт и газ, на които се радват САЩ и някои други региони, е стратегически оправдано да диверсифицира енергийните си източници. 

В някои случаи, като Испания, благословена с много слънце, или скандинавските страни – с изобилие от водна енергия, която да осигурява енергия, когато вятърните паркове млъкнат, преходът изглежда обещаващ. Зависимостта на Франция от нейната ядрена енергия ѝ помага да поддържа ниски разходи.

Но в голяма част от региона преходът рискува да има обратен ефект, допринасяйки за икономическата стагнация.

„Ние губим индустрията си“, заявява Дитер Хелм, професор по икономическа политика в Оксфордския университет, който е съветвал британските правителства по въпросите на енергийната политика.

Британската химическа компания Ineos обяви през октомври, че ще затвори два завода в Западна Германия заради високите разходи за енергия. През последните дни Exxon-Mobil съобщи, че ще затвори химическия си завод в Шотландия и заплаши да напусне европейската химическа промишленост, подчертавайки, че зелените политики я правят неконкурентоспособна.

На целия континент търсенето на електроенергия е паднало през последните 15 години, отчасти защото енергията е толкова скъпа. С лекото намаляване на производството и изоставащата инфраструктура, компаниите, които търсят повече енергия, се сблъскват с препятствия.

В Ирландия държавният оператор на електропреносната мрежа наложи ефективно мораториум върху новите центрове за данни – които са в основата на облачните изчисления и изкуствения интелект – до 2028 г., след като съществуващите центрове за данни изразходваха над една пета от електроенергията на страната през 2024 година.

Джером Еванс, главен изпълнителен директор на германски оператор на центрове за данни, се опита да разшири двата си центъра за данни във Франкфурт, интернет кръстопътя на Германия. Местният доставчик на електроенергия му каза, че ще трябва да чака десетилетие, до 2035 г., за да получи енергията, нужна за захранването им.

Макар слънчевата светлина и вятърът да са безплатни, тяхното оползотворяване изисква значителни инвестиции в инфраструктура, включително в акумулаторни батерии за съхранение на енергия, когато слънцето не грее или вятърът не духа, както и огромни резервни мощности.

Тези допълнителни разходи, скрити от субсидии и въглеродни данъци, означават, че цените на енергията в страни като Германия и Обединеното кралство вероятно ще останат по-високи от тези в други държави в следващите години, отбелязват някои икономисти. Упоритите високи цени, според Хелм, сочат, че цените се определят от общите разходи на системата.

Консултантската фирма Aurora Energy Research оценява, че система за „чиста енергия“ във Великобритания ще започне да спестява пари на потребителите едва от 2044 г. Подобна е ситуацията и в Германия. Дотогава икономическите щети за Европа могат да бъдат сериозни.

На някои места политическият консенсус относно енергийната трансформация, който някога беше подтикнат от тревожни предупреждения за климата, започва да се пропуква.

Въпреки широката подкрепа на континента за смекчаване на климатичните промени, десните популистки партии във Франция, Германия и Обединеното кралство, които се противопоставят на целите и субсидиите за възобновяема енергия, печелят все по-голяма подкрепа.

Правителството на Германия наскоро реши да построи нови газови електроцентрали. През последните месеци избухнаха дипломатически спорове между европейските страни по повод енергийната политика, а коалиционното правителство на Норвегия се разпадна след бунт срещу приемането на предложените правила на ЕС за увеличаване на възобновяемата енергия.