Европейският парламент подкрепи по-амбициозен и по-голям дългосрочен бюджет на ЕС, настоявайки за нови данъци, които да увеличат бъдещите разходи, предаде АФП. 

Миналата година Европейската комисия предложи почти двутрилионен бюджет за периода 2028–2034 г., включващ и погасяване на дълга, натрупан по време на пандемията от COVID-19.

Евродепутатите отхвърлиха това предложение и призоваха ЕС да прехвърли дълга напред, за да финансира увеличение на разходите с 10%, както и да набере нови средства чрез данъци върху дигиталните гиганти и онлайн хазарта.

Желанието за по-голям бюджет противопоставя ЕП на държави членки като Германия, най-голямата икономика в блока, която настоява за съкращаване на разходите в някои области.

Румънският евродепутат Зигфрид Мурешан, който ще води преговорите със страните членки, настоя за „силен“ бюджет. „Позицията на Европейския парламент е ясна: не можем да правим повече с по-малко“, заяви той в Страсбург.

Според европейски представители времето е ключов фактор. Еврокомисарят по бюджета Пьотр Серафин заяви, че окончателно споразумение за бюджета за 2028–2034 г. трябва да бъде постигнато до края на годината.

На фона на войните в Украйна и Близкия изток той предупреди, че ЕС не трябва да очаква по-лесни времена, поради което навременното споразумение е „по-важно от всякога“.

Съществуват и опасения, свързани с предстоящи избори, включително във Франция, като ЕС цели договореност до края на 2026 г., за да избегне евентуално усложняване при евентуално управление на крайната десница.

Жордан Бардела от крайнодясната партия „Национален сбор“ разкритикува опитите за ускорено приемане на бюджета преди френските президентски избори през 2027 г., заявявайки, че това цели да постави бъдещия президент пред свършен факт.

Той също се обяви против по-големия бюджет, който според него ще струва на френските данъкоплатци 20 милиарда евро.

Текстът на ЕП ще бъде основа за преговорите с държавите членки, които обикновено имат последната дума по бюджета. Позициите обаче остават силно раздалечени – Франция подкрепя общо финансиране чрез дълг, докато Германия и Нидерландия са категорично против. | БГНЕС