Според членове на Европейския парламент, така наречените "златни паспорти" са етично, юридически и икономически неприемливи. Проект на доклад за законодателна инициатива въвежда редица мерки, предназначени за решаване на проблемите, свързани със "схемите за гражданство и пребиваване чрез инвестиции", включително сериозните рискове за сигурността, които те пораждат.

"Да бъдеш гражданин на ЕС или да пребиваваш в него е в основата на това, което Евросъюзът символизира: свобода и права", заяви докладчикът София ин'т Велд, която отговаря за разглеждането на законодателното предложение. „Гражданството е право, а не стока, която може да се купува и продава. Правителствата на държавите-членки продават това, което не е тяхна собственост, като използват репутацията на ЕС за печалба. Техният циничен бизнес застрашава общата ни сигурност", каза тя.

България, Кипър и Малта имат схеми за "гражданство чрез инвестиции" (CBI), а 12 държави членки имат схеми за "пребиваване чрез инвестиции" (RBI), т.нар. златни паспорти или визи. По данни на Европейския парламент, най-малко 130 000 души са се възползвали от схемите за CBI и RBI в ЕС в периода 2011-2019 г., предаде БГНЕС. 

Евродепутатите твърдят, че посредниците по тези схеми, които са донесли приходи на съответните държави в размер на над 21,8 млрд. евро, не са нито прозрачни, нито отговорни. Те искат да забранят CBI (гражданство чрез инвестиции) и да наложат "строга и задължителна регулация" за RBI.

Някои от предлаганите регулации включват строги проверки на миналото (включително на членовете на семейството и на източниците на средства), задължителни проверки в системите на ЕС за правосъдие и вътрешни работи и процедури за проверка в трети държави.

Европарламентът иска също така да въведе задължително докладване от страна на държавите членки, както и изисквания за минимално физическо пребиваване на кандидатите, активно участие, качество, добавена стойност и принос към икономиката, когато става въпрос за техните инвестиции.

Във вторник комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи одобри проектотекста с 61 гласа "за", 3 "против" и 5 "въздържал се".

Членовете на ЕП ще обсъдят и гласуват доклада на следващата пленарна сесия (7-10 март). Ако бъде одобрен от пленарната сесия, Европейската комисия ще трябва да подготви законодателно предложение или да обоснове решението си да не го прави.