Евтим Арсов е родом от село Враня Стена - Пернишка област. Студент по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1938 г. По време на Втората световна война е нелегален и заради дейността си е преследван и интерниран в Каспичан. Работи с Никола Петков и е близък негов съратник. След 09.09.44 г. активно работи срещу установяването на комунистически режим в страната. Като организационен секретар на ЗМС /земеделски младежки съюз/, има огромно влияние сред земеделците и е техен идеен водач. 

На 23.05.1945 г. е арестуван, жестоко изтезаван и осъден по процеса срещу д-р Г. М. Димитров. 

През 1952 г. Евтим Арсов отново е осъден от Върховния съд на РБ, военна колегия, заедно с бивши министри, народни представители, главни секретари на министерства и други висши държавници. Евтим Арсов получава най–тежката присъда – смърт, в последствие заменена на 20 години затвор.

Никола Бежански – политически емигрант в Германия, бивш концлагерист, един изключителен човек и приятел, който също познаваше Евтим разказва драматично историята на Евтим Арсов. Описва го като преливащ от енергия, като кипящ котел. Бил е знамето и символ на духа и вярата сред съидейниците си. По идеализъм достигал върховете на нашите възрожденци и апостоли. И по подвизи имал малко съперници. Не обичал да говори за себе си, но всички са знаели, че е смел, справедлив, честен и последователен. Самият той приемал своето положение в затвора, но не се колебаел открито да протестира срещу наложения режим на бившите министри Борис Бумбаров и Асен Павлов. Той протестирал срещу инквизициите над Димитър Гичев, който прекарва пет години в единична килия и срещу когото са насъскани прегладнели кучета в 12-та килия на Плевенския затвор, които го разкъсват до смърт. Да, той, инквизираният, протестирал срещу инквизициите над Ангел Держански, Милан Дренчев, Иван Костов, Фаут Гирай, Д. Делчев, Н. Гешев, Г. Генов, Беловски, Коста Лулчев, ген. Кирил Станчев, проф. Петко Стоянов. В затвора любимата тема на Евтим Арсов е за свободата. Авторитетът му е огромен. Признанието – всеобщо! 

Всичко това, очевидно, идва в повече за българските комунисти и ДС и изглежда вече нетърпеливо се обмисляли екзекуцията му. С дни на ред бил зверски пребиван и измъчван, в опит да бъде пречупен духът му и сломен да бъде принуден да приеме режима и подпише декларация за отказ от политическите си убеждения. Казват, че малко преди да го екзекутират, са направили последен опит да го убедят да подпише декларация, за да избегне всички страдания и да спаси живота си. Отказал, като ги нарекъл садисти, които му предлагат да екзекутират духа му, за да спасят ненужното му тяло!

На 3 февруари 1959 г. в 80-та кобна килия го обесват с тел на прозореца, с лице обърнато на Запад – към светлината и свободата!

Мир на праха му! И светла да е паметта му!