Една година след встъпването си в длъжност Германия има канцлер, който сам се съмнява дали коалицията му е способна да се справи с предизвикателствата. Единствено модернизацията на отбраната беше решително задвижена от ХДС/ХСС и ГСДП с помощта на огромни заеми. Но дори инициативите в сферата на въоръжаването все още не са достатъчно обезпечени нито с мотивиран личен състав, нито със стабилна икономическа основа. Черно-червеното правителство продължава да дължи необходимите и отчасти твърдо обещани реформи за модернизиране на икономиката и оздравяване на социалните фондове. Причината не е липса на време, а дълбоко разминаване във вижданията за посоката.

Това личи и от категоричните призиви за реформи, които канцлерът Фридрих Мерц сега отправя към коалиционния партньор ГСДП. Те противоречат на постоянните му уверения, че продължава да има доверие на партийните ѝ лидери. Ларс Клингбайл като министър на финансите и Бербел Бас като министър на социалните въпроси държат ключови позиции в кабинета, от които зависи бъдещата устойчивост на страната. При Клингбайл не може да се отрече желание за реформи, но при Бас ситуацията е различна. И при двамата обаче скептицизмът към способностите им, за съжаление, е основателен.

Клингбайл се представя като министър на инвестициите, но не оправдава очакванията. Твърде малко е задвижено по линия на „допълнителните“ инвестиции в инфраструктура и климатична защита, които специалният фонд от 500 млрд. евро трябваше да направи възможни. Вместо това той използва новото пространство за заемно финансиране по хитър начин, за да премества редовни разходи от основния бюджет и така да освобождава повече средства за социални плащания и данъчни субсидии. Вина има и ХСС, която наложи добавките към пенсиите на майките и помощите за земеделците, ресторантьорите и пътуващите до работа.

Отдавна Клингбайл говори за намаляване на данъците за хората с ниски и средни доходи. Проект обаче няма, а в бюджета не е предвиден резерв за такава мярка. Неговият замисъл да финансира реформата чрез преразпределение и по-висока тежест за най-високите доходи предизвиква остър конфликт с ХДС/ХСС. Резултатът е предвидим: облекчението почти няма да се усети в долната част на средната класа, а в горната ѝ част ще демотивира още повече силно натоварените хора, които осигуряват значителна част от приходите.

За ХДС/ХСС това е особено опасно. Съюзът неочаквано прие по-високи осигурителни вноски за хората с добри доходи при финансирането на реформата в здравеопазването и грижите като жест към ГСДП. Само преди кратко време консерваторите отхвърляха подобен подход с основателния аргумент, че „силните рамене“ вече носят много голяма тежест. Ако ХДС/ХСС отстъпи и по данъчната тема, Мерц ще отблъсне и последните си поддръжници от икономическото крило. Там недоволството е силно, защото според тях Мерц дава на ГСДП повече, отколкото съответства на изборния ѝ резултат.

Бербел Бас се откроява като пазителка на икономически вредните идеи на лявото крило на ГСДП, останало сякаш преди Бад Годесберг. Тя бави по-гъвкавото трудово законодателство и затруднява компаниите с правила за обвързване с колективни трудови договори. Докато милиардните разходи за пенсионния пакет, прокаран от ГСДП въпреки икономическите предупреждения, създават нови бюджетни проблеми, Бас отлага последващата реформа, която трябва да ограничи щетите. С нея начело опитът умишлено увеличената тежест на държавните пенсии да стане поносима за работещото поколение е обречен на провал. Показателно е и че ГСДП настоява за по-високи вноски от хората с добри доходи и за стабилизиране на пенсиите.

Канцлерът твърде късно се опитва да разхлаби оковите, в които сам се остави да бъде поставен от по-умелата ГСДП. ХСС на Маркус Зьодер безславно ѝ помогна, за да закрепи субсидии, които не отговарят на икономическата ситуация. Когато Мерц почти умолително предупреждава ГСДП, че няма мандат да „убие“ ХДС, това се отнася и за ХСС. Но Мерц поставя слаба оценка и на своите християндемократи, а и на себе си като партиен лидер. ХДС не подкрепя достатъчно канцлера. Генералният секретар Карстен Линеман допринася твърде малко за прилагането на собствената си мантра „просто да го направим“. Партията трябваше да се противопостави на популистката отстъпка за горивата. И не би ли трябвало да има интерес да смени слабите фигури в кабинета? Дванадесет месеца изпитателен срок са достатъчни. Министърката на здравеопазването и министърката на икономиката едва издържаха изпита, а министърът на транспорта не го издържа.

През първата година и самият Мерц грубо разочарова очакванията, които събуди. Очакваше се като канцлер да казва на гражданите неудобни истини, бързо да започне отдавна належащи реформи и да даде повече свобода на бизнеса чрез аванс на доверие. Разумните избиратели никога не са вярвали на всичко и разбират ограниченията на трудната коалиция. Но дори при цялото разбиране и те не могат да избегнат най-горчивия извод: Мерц владее „изкуството на възможното“ по-зле, отколкото се очакваше и отколкото е необходимо, за да изтръгва като канцлер добри резултати от сложни партньори в интерес на страната. | БГНЕС

Анализ на Хайке Гьобел, отговорен редактор за икономическата политика във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“
Берлин | Германия