Пировата победа на султана: Как Ердоган създаде собствения си гробокопач

Бюлент Мумай, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

Една нощ палачът се събудил и си помислил:

„Боже, каква объркваща загадка:
колкото повече хора умират,
толкова повече стават,
а аз повяхвам все повече с всяко убийство“.

Когато турският поет Атаол Бехрамоглу, един от най-значимите живи поети на Турция, написал това четиристишие през 1974 г., той със сигурност не е имал предвид днешна Турция. И все пак отчаяната ситуация, в която днес се намира дворцовият режим, както и последиците от отчаяните му мерки, трудно могат да бъдат описани по-точно от тези стихове. Всяка мярка, която правителството предприема, за да се задържи на власт, която държи вече 24 години, само го приближава до неизбежния му край. Жертвите стават все повече, докато тези, които „убиват“, постепенно губят силата си.

Когато отровата на властта, натрупана след непрекъснато управление, се съчетае с непропорционални действия, предприети с арогантност, надхвърляща увереността в собствените сили, подкрепата за протестите срещу режима само нараства. Началото на края започна година след като Ердоган стана президент с почти султански правомощия – в деня, когато загуби Истанбул от опозицията.

Екрем Имамоглу, кандидатът на опозиционната Народнорепубликанската партия (НРП), спечели кметския пост в Истанбул с малка разлика, след като политическият лагер на Ердоган управляваше града в продължение на 25 години. Но тъй като Ердоган не желаеше да се откаже от контрола над най-големия град и икономическа столица на страната, той анулира изборите. При повторното гласуване обаче опозицията увеличи преднината си до около 800 000 гласа, а самият Ердоган превърна Имамоглу в политическа звезда.

Въпреки това Ердоган не си взе поука от грешката през 2019 г. С нарастването на популярността на Имамоглу той използва всички възможни средства, за да го блокира. Правомощията на общинските администрации бяха ограничени, бюджетите им бяха намалени. Бяха започнати различни разследвания срещу Имамоглу и управляваната от него община. Накрая Ердоган наложи политическа забрана срещу Имамоглу, за да може сам да избере своя съперник на президентските избори.

Така срещу него се изправи тогавашният лидер на НРП Кемал Кълъчдароглу, който вече беше губил няколко пъти от Ердоган и се очакваше този път да бъде по-лесен за побеждаване на изборите.

Поради тази причина описах последвалата победа на Ердоган като „пирова победа“. Още на сутринта след изборната загуба Имамоглу призова партията си към промяна, което доведе до смяна на ръководството на НРП няколко месеца по-късно. Харизматичният и красноречив Йозгюр Йозел беше избран за председател с подкрепата на Имамоглу.

На местните избори, проведени само четири месеца след тази промяна, НРП за първи път от 47 години стана най-силната партия. Партията на Ердоган, от своя страна, за първи път от създаването си остана на второ място. Още веднъж ходът на Ердоган се беше обърнал срещу него; още веднъж той сам беше засилил своя съперник.

Назначаването на Кълъчдароглу също се оказа обратен удар

Градовете, в които живеят 65% от населението и които оттогава се управляват от НРП, генерират 80% от икономическото производство на страната. Ердоган отлично знае, че успешното управление на местно ниво води до контрол над цялата държава. Неговият собствен политически възход започна през 1994 г. с избирането му за кмет на Истанбул.

Тъй като няма нови политики, които да предложи, и няма решения за проблемите, които сам е създал, той отново позволи на гнева да го води. Когато НРП под ръководството на Йозгюр Йозел официално номинира Имамоглу за свой кандидат на следващите избори, Ердоган предприе действия.

Повече от 30 кметове на НРП, включително Имамоглу, бяха арестувани. Дворцовият режим предполагаше, че протестите ще продължат само няколко дни, след което обществото ще бъде убедено, че Имамоглу и неговите съпартийци са виновни в корупция. Но сметките на Ердоган отново се оказаха грешни.

НРП организира масови митинги и, подкрепена от образа на жертва, изпревари Ердоган с няколко процентни пункта във всички социологически проучвания.

Както в стиховете на поета Бехрамоглу, „те“ ставаха все повече. Затварянето на Имамоглу не само не постигна нищо, но напълно се обърна срещу властта.

Така беше задействан план за пълното премахване на опозиционната партия. Партийният конгрес, на който беше избрано ръководството, което трябваше да върне партията на власт, беше обявен от съда за недействителен три години по-късно заради предполагаеми нарушения.

И отново начело беше поставен 78-годишният Кемал Кълъчдароглу, който вече беше губил 13 пъти от Ердоган. Ердоган смяташе, че с този ход е разбил партията и е решил проблема из основи. Но отново се случи обратното.

Благодарение на мерките на Ердоган, „Йени Партия“ набира сила

След два месеца безуспешни съдебни обжалвания, Йозгюр Йозел и неговите привърженици основаха миналата седмица „Йени Партия“ (Нова партия). Въпреки че националните медии са почти изцяло под контрола на правителството, „Йени Партия“ постигна разпознаваемост от 87% само за една седмица. Според проучвания, проведени от две реномирани турски социологически компании по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“, потенциалният електорат на „Йени Партия“ е 35,6%. Партията на Ердоган – ПСР, от друга страна, има 27,8%, което е с 7,8 процентни пункта по-малко.

Има и друга причина за ясната преднина на опозицията. Избирателите, които са се отдръпнали от управляващите и са се присъединили към групата на нерешилите, са били дистанцирани от НРП заради историческия ѝ багаж. „Йени Партия“ обаче е привлекателна и за тях.

До голяма степен благодарение на мерките на Ердоган, „Йени Партия“ набира скорост. Но какво се случва с НРП, която отново беше поставена под контрола на своя – в буквалния смисъл – бивш председател? Тя получава едва няколко процента в социологическите проучвания. В гражданската опозиция има огромно недоволство срещу Кемал Кълъчдароглу, който се съгласи и позволи дворецът да го върне начело на партията, както и срещу малцината политици, които все още му остават верни. Те почти не смеят да се появяват публично.

Навсякъде, където Кълъчдароглу се появи, той е посрещан с възгласи: „Предателят Кемал!“. Той участва само в предварително организирани срещи с представители на малкия бизнес и се появява на частни събития в зали. Последното от тях се превърна в сцена на скандал, който е уникален за Турция и вероятно за световната политическа история. А думата „сцена“ е използвана съвсем буквално.

В Истанбул, където НРП получи 4,5 милиона гласа на последните избори, Кълъчдароглу трябваше да говори в зала с 500 места. Когато станало ясно, че залата няма да бъде запълнена, НРП организирала 280 платени статисти. Срещу 18 евро на човек тези статисти, привлечени от риалити предавания и токшоута, били докарани с 20 автобуса и скандирали лозунги в подкрепа на Кълъчдароглу в залата.

Млада журналистка от „Биргюн“ – един от малкото останали независими вестници в страната – разкри скандала. Тя се отзовала на обява на кастинг агенция и пътувала заедно с останалите статисти до събитието на НРП. Тя документирала скандала – от репетицията на лозунгите отвън до случващото се в залата.

Какво се случило след това? Съдебната система, контролирана от двореца, сега разследва журналистката Ебру Челик, която разкри скандала. Виждате ли, този път екзекуторът не беше героят на трагедията, а второстепенен герой в комедия./ БГНЕС