Марк Фейгин 

Той е известен руски правозащитник, адвокат и блогър. Бивш депутат в руската Дума, обявен от режима за екстремист.

Има не само мнения, има три обяснения за поведението им.

Първото, според мен, най-простото – файловете на Епстийн, достъпни за Москва. Или първоначално Епстийн е сътрудничил с Москва и е предавал някакви материали – тази версия има някакви повече или по-малко убедителни основания. Много експерти обосновано смятат така. Или самият Тръмп е част от някаква голяма игра, която дълги години се е движила в тази посока, и, да речем, може би връзката му с Епстийн също не е случайна.

Е, понеже той е имал свои хоризонтални отношения с Москва, това е напълно доказано чрез кредитите на „Дойче банк“, когато при едно от банкрутите му са го спасявали, и така нататък. Но за това може дълго да се разсъждава – това е проста версия, много линейна. Има компромат срещу него, дърпат го за конците. Ето защо действа така.

Втората версия е, че Тръмп чувства и се привлича към подобни. Тоест авторитарните лидери го привличат много повече – няма значение дали е Путин, Лукашенко или подобни на тях – отколкото тези „мекушави“, демократично избрани в страните от Запада, които дори с емиграцията не могат да се справят. Давам частично цитати, частично предавам разбирането за това как Тръмп вижда бъдещето на света, своето бъдеще, бъдещето около себе си и т.н. Че той по принцип може да вземе и Канада, и Гренландия, и когото и да било, защото няма кой да му се противопостави на лично ниво. Само институционално уж – не е прието, нали сме всички в НАТО и т.н. Той пренебрегва това западно атлантическо-европейско единство. Това е втората версия – че просто го привличат негодници.

Третата версия е по-изтънчена. Има умни хора, които я поддържат и ме убеждават в нея. Дори такива, които лично са познавали Тръмп – от руските олигарси, милиардери. Имам такива познати. Те казват следното:
Не слушайте Тръмп. Той винаги е бил такъв хитрец.
Казвал е едно, мислел е друго, правил е трето. В него винаги е живяло това мошеничество, дори измама, някакъв откровен „схемаджийски“ подход, криминални методи. Той ще пее дифирамби, ще гали внимателно, преди да те изяде. Трябва да се възприема така – че се сближава с Путин, за да постигне свои цели, които, разбира се, ще капитализира в своя полза. Дори ако прекрати войната – той не го прави, защото обича украинците или Зеленски, а защото ще го обърне в своя политическа полза.

Той е силно склонен към публичност – това е ясно през целия му живот. Това винаги е било за него и болезнена, и сладострастна сфера – негова слабост. За него това е също толкова важно, колкото парите – вниманието да е насочено към него. Това е нарцистичен тип. Нищо особено – в политиката много хора просто го прикриват по-добре, но всеки, който е въвлечен в публична дейност, в някаква степен го изпитва и се храни от това внимание.

Тръмп е странна комбинация – той е убеден, че е много привлекателен, въпреки че си боядисва косата, слага си автобронзант и от някакво въображаемо свръхмъжество. И той уж играе с Путин като котка с мишка, вкарва го в капан – на всички казва „добре“, а после започва да бомбардира. Такава е логиката – просто иска да го изиграе.

В интерес на истината трябва да се каже, че от всяка теория може да се вземе нещо. Има ли компромат срещу него? Убеден съм, че има. Доколко е фатален – загадка. Сега, през 2026 г., когато излизат такива неща – дори има версии във файловете на Епстийн, че едва ли не е заровил момиче в Мар-а-Лаго – в това не вярвам. Но дори да не е това, а нещо подобно – връзка с млада, дори непълнолетна – това вече е наказуемо. За финансови измами, връзки с Москва – допускам.

Възхищава ли се от авторитарни лидери? Да, можем да повярваме. Виждаме как се отнася пренебрежително към демократично избрани лидери като Макрон или Стърмър. Той сам го казва.

А играта? Това също е естествено за него.

Въпросът е: ще даде ли това резултат за войната в Украйна и мирното споразумение, което да е приемливо за Украйна?

Украйна вече губи 20% от територията си – това малко ли е? И въпреки това е готова на компромис – да сключи мир, без да се отказва от бъдеща деокупация. Международното право е мъртво – нека сме честни. Нарушена е териториалната цялост на държава член на ООН, на която самата Москва е гарантирала суверенитета.

И въпреки това от Украйна се изисква още. Защо на Москва ѝ трябват още няколко хиляди квадратни километра? За да има повод за нова война. Москва възнамерява да продължи войната. Ако искаше да я спре – щеше да се задоволи и без Славянск, Краматорск, Дружковка.

Истинската цел е ясна – пълно завладяване на Украйна, унищожаване на суверенитета и подчиняване на народа.

Ако има гаранции за окончателен мир – това може да се обсъжда. Например Украйна да влезе в НАТО – тогава това вече е друга ситуация.

А що се отнася до Тръмп – ако приемем трите версии:
Първо – за него е без значение дали Украйна ще загуби Донбас. Това не е Тексас или Мар-а-Лаго.
Второ – той вероятно помага на Путин, за да получи нещо – пари, ресурси: нефт, газ, редкоземни метали. Но вероятно ще бъде измамен.
Трето – той вярва в собствената си хитрост. Вярва, че е по-умен от всички. Че ще постигне мир на всяка цена – дори чрез натиск върху Украйна.

За него резултатът е важен – да бъде запомнен като историческа фигура. „Никой не можа, но аз успях.“

Той сам се хвалеше, че не е започнал нито една война – а сега? Светът е жесток – много цели се постигат със сила.

Той вярва в своята изключителност. Но има противоречия – удря Иран, съюзник на Москва, а същевременно се отнася по-меко към Москва.

И тук той греши – постоянно.

Може да оказва натиск върху Москва, но не го прави. Има много начини – например да даде мощно оръжие на Украйна. Но не го прави.

Той се съобразява с мнението на Путин – дори когато това вреди на рейтинга му.

Стратегията му – да откъсне Москва от Китай – не работи.

В крайна сметка – стратегията му е провалена. Защото се кара със съюзниците си и действа противоречиво.

Да, в някои случаи има успехи – например действията във Венецуела отслабват режима. Но като цяло системата остава зависима от пари и контрол.

По отношение на Иран – спирането на ядрената програма е важно. Но по Украйна – той не е последователен.

И затова логиката му се разпада именно там, където е най-важно.