Когато лидерите на Европейския съюз се срещнат тази седмица, за да обсъдят следващия седемгодишен бюджет на блока, ще опитат да решат една загадка за 1 трилион евро, основана на серия от погрешни схващания, пише в статия за "Файненшъл таймс" Клотилд Армо, румънски евродепутат от групата "Обнови Европа" и член на бюджетната комисия в Европейския парламент, цитира "Фокус".


По думите на Армо бюджетните разговори "често се представят погрешно като конфронтация между мрънкащите страни от Източна и Централна Европа, които искат повече пари, и пестеливите северноевропейци, които настояват, че щедростта има граници. По-богатите държави се представят като щедри души и критикуват източноевропейските гласоподаватели, че избират евроскептични автократи, които прибират в джоба си много пари от ЕС, докато в същото време критикуват Брюксел".

Според евродепутата обаче, когато се погледне по-голямата картина, изплува друга история. "Голяма част от богатството в Европа се движи от по-бедните страни към по-богатите Наред с "изтичането на мозъци".

Армо припомня, че между 2009 и 2015 г. Румъния е загубила половината си лекари, а за десетилетие Полша е изгубила най-малко 7% от медицинските сестри и докторите си. Допитвания сред полски студенти по медицина показват, че повече от половината планират да напуснат страната, след като завършат. В България това са 90%.

Според евродепутата това бягство е де факто един голям трансфер на богатство. По думите ѝ образованието на един лекар в Румъния струва на хазната около 100 000 евро. Годишното изтичане само на лекарите представлява повече от една четвърт от финансирането, което ЕС заделя за Румъния всяка година, за да догони останалите от клуба.

Армо смята, че богатите страни, които искат да се орежат еврофондовете за по-бедните региони, изключват и други важни фактори от бюджетното уравнение, като трансфера на лични пари. "Печалбите, които западноевропейски компании правят в Централна и Източна Европа, далеч надхвърлят публичното финансиране, което се прехвърля на изток", допълва тя.

"Френските гласоподаватели може напоследък да се притесняват от полските водопроводчици, но източноевропейските гласоподаватели се изнервят от френските изпълнителни директори. У дома в Букурещ аз пазарувам от френски супермаркет, моят телефонен оператор и компанията ми за водоснабдяване са френски. Плащам сметките си за газ на френска мултинационална компания чрез, разбира се, френска банка", посочва евродепутатът.

Тя изтъква, че еврочленството е донесло огромни ползи на Централна и Източна Европа, но западните икономики също са спечелили много от процеса на разширяване, както и че е крайно време западните политици да обяснят този факт на избирателите си - европейските пари не са благотворителност, те са услуга за услуга.