Промяната на държавните граници в Западните Балкани обикновено се счита за една от най-опасните идеи в съвременната европейска политика. Защо тогава от месец в Брюксел циркулира мистериозен документ, който предлага широкообхватни промени на границите, установени след войните в Югославия през 90-те години на миналия век, пита в статия в. “Файненшъл таймс”, посочва "24 часа".

В средата на април в Брюксел е получен анонимен нон пейпър (неофициален дипломатически документ) за решаване на кризата на Западните Балкани с акцент върху подялбата на Босна и Херцеговина, който разпали скандал в региона.

Основната причина, пише британският вестник, е, че Западните Балкани - област, в която са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - са затворени в стратегическа ничия земя от четвърт век. Успешен начин за успокояване на напрежението в региона би било приемането на всичките шест държави в Европейския съюз. Но този проект, привидно непоклатима цел на 27-членния блок, протича толкова бавно, че вече става все по-незначителен като отговор на проблемите в региона.

В резултат на това се оказва невъзможно да се пробият мечтите за разширяване на местните националисти, които например

биха искали да създадат Велика Сърбия, Велика Хърватия или Велика Албания

Несигурността относно бъдещето на Западните Балкани засилва регионалните антагонизми и разширява възможностите на други сили, главно Китай, Русия, Турция и страните от Персийския залив, да разширят своето влияние в задния двор на ЕС.

Вярно е, че няма сериозен риск от избухване на насилие с мащаба на войните от 90-те години. Но трайната нестабилност на Западните Балкани продължава да привлича външни сили и да изостря международното напрежение, както се случваше през XIX и XX век.

Анонимният документ, който обиколи Брюксел, не отразява официалната линия на нито едно правителство в ЕС или в самия регион. Озаглавен “Западни Балкани - път напред”, той се появи за първи път в словенски новинарски сайт, което породи спекулации, че е изготвен от кръгове, близки до словенския премиер Янез Янша. Той категорично отрече каквото и да било участие, както направиха и други високопоставени служители в Любляна, които са заети с подготовката за приемането през юли на 6-месечното ротационно председателство на ЕС.

Всъщност така и никой не поел отговорност за документа. Но в много отношения това няма значение. Тъй като някои от аргументите в полза на
промените на границите са

обща теза сред националистите в Западните Балкани

още от разпадането на комунистическата югославска федерация.
Такова е предложението за сливане със Сърбия на контролираната от босненските сърби половина от Босна и Херцеговина. Това беше декларирана бойна цел на босненските сърби през 90-те години и бе ефективно потвърдено миналия месец от босненско-сръбския парламент.
Асамблеята прие резолюция, призоваваща за “преговори за мирен разпад” на Босна и Херцеговина, ако международната общност откаже да премахне Службата на върховния представител в Сараево. Ръководителят на този офис, назначен от ЕС, наблюдава цивилните аспекти на мирното Дейтънско споразумение, сложило край на босненската война от 1992 до 1995 г.

След това в документа идва предложението за обединяване с Хърватия на населените с босненски хървати райони на Боснаи Херцеговина или поне да им се предостави специален статут. Това отговаря на дългогодишната цел на хърватските националисти.

Накрая има и идея за сливане на Албания с Косово, чието население е предимно албанско, и даване на специален статут на района на Северно Косово, където живеят сърби. Някои видни политици в Албания и Косово от години говорят открито за надеждата си, че Велика Албания един ден ще съществува.
Това е почти идеална рецепта за конфликт и дори за откровена война на Балканите, от която

най-големите губещи биха били мюсюлманските бошняци

Те ще останат с уязвима минидържава точно както босненските сърби и босненските хърватски националисти искаха през 90-те г.
Предложенията дават някои улики за авторството на документа. При внимателен оглед се оказва, че той не казва нищо за руското или китайското влияние в Западните Балкани, докато не пропуска да направи мрачни препратки към Турция - чието присъствиенесъмнено нараства В него също така се критикува предполагаемият радикален ислям в Босна и Херцеговина.

С други думи, който го е написал, цели да засегне темите, които са на сърце за десните популистки кръгове в цяла Европа.

Дипломати от ЕС и САЩ осъдиха предложенията на документа. Но да се защитават границите на страните от Западните Балкани като неприкосновени, е в най-добрия случай само половин политика.

Регионът отчаяно се нуждае от по-енергично участие на ЕС и САЩ. Колкото по-дълго западните правителства продължават да пренебрегват региона, толкова по-висока ще е крайната цена, която ще платят.

Промени на границите на Балканите веднага биха предизвикали кръвопролитие, каза президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за “Евронюз”.
“Не може да променяте границите на Балканите, без да се стигне до кръвопролитие в същия ден. Просто е така”, каза Пендаровски, след като тези дни медиите оповестиха няколко неофициални документи, така наречени нон пейпъри, които предвиждат промени на границите на страните от бивша Югославия.
Македонският президент добави, че никога няма да приеме промяна на границите на Република Северна Македония, тъй като това би имало голяма цена в човешки животи. “Изобщо не бих искал да мисля за подобен сценарий, тъй като видяхме страшните страдания на обикновените хора. Онези, които чертаят тези карти, не страдат. Имаше много такива неща на Балканите”, каза Пендаровски.