„Понякога с помощта на дипломатически ръкавици, понякога без, понякога между редовете, понякога между редовете, България бавно обяснява целта си, която е да „освободи“ Северна Македония от югославското или сръбското влияние (както се казва, не правете грешки). Някои вече са го разбрали, други тепърва ще го разбират“. Това пише Фейзи Хайдари, анализатор и собственик на най-влиятелния албаноезичен ежедневник в РСМ Lajm. в материал, публикуван от "Фокус".

Днес Сърбия е много по-слаба от България във военно и икономическо отношение, но и по отношение на позицията си на международната сцена. Ето защо на прима виста фактът, че за държава-членка на НАТО и ЕС като България е толкова трудно да отслаби сръбското влияние върху държава като Северна Македония, в която всички исторически фигури на по-голямата част от населението имат много общо с българска история, е изненадващ.

Предимството на Сърбия в РС Македония е силната „инфраструктура“, която тя е инсталирала в политическите и икономическите кръгове. Това е „инфраструктура“, която може да се „храни“ и да функционира независимо в момент, когато Центърът (Белград) е зает с други проблеми.

Организацията на тази „инфраструктура“ създава фалшифицирана картина, че просръбска Югославия е автохтонна местна идеология, а не обратното.

Другото предимство на Сърбия, и може би най-важното, а именно човешките ресурси, наследи от времето на Югославия и дори от времето на Кралска Югославия. Много сътрудници вече са остарели и пенсионирани, много от тях вече са починали, но местата им са заети от техните синове и дъщери. Сега е ред на техните внуци. Те са подготвени да просперират навсякъде, където са били бащите и дядовците им.

Когато стане дума за патриотизъм, но само на думи, а не на дело, те са първи. Стане ли въпрос за мултикултурализъм, ще ги намерите и там. Те са проникнали във всички клетки на обществото, защото пътят им е отворен и подготвен от службата на техните предци. Може да откриете, че те заемат директорски позиции, заместник-директорски позиции, заместник-министри и дори министерски позиции. Те не правят нищо, просто трябва да спазват „линията“ на своите предци и успехът им е гарантиран.

Но времената малко се промениха. Въпреки предимствата, които Сърбия има в Македония, този път България изглежда решителна. Тя не смята да разхлабва позицията си и я показва открито и недвусмислено.

В исторически план Сърбия никога не е имала нищо общо с Македония (освен като агресор), така че днес няма какво да търси тук.

Къде сме албанците в цялата тази история?

За съжаление, както е било много пъти през историята, ние сме там, където врагът иска да ни види. Ние, албанците от Северна Македония, най-големите жертви на сърбоманството и югославизма, все още не сме издържали изпита в нашата мисия за изкореняване на сръбското влияние. Всъщност ние често сме най-силното оръжие на просръбската политика, принуждавайки дори неутрални македонски политици да „прегърнат” Белград.

Официалната Тирана не е по-добра. Не само рамо до рамо, но и с обща позиция за възраждането на модифицирана Югославия под формата на „мини Шенген“. Вместо да подкрепи Коридор 8, който носи големи икономически и геостратегически ползи за Албания, Тирана покровителства Коридор 10 (Белград-Атина), който оставя Албания в периферията и превръща Белград в столица на Западните Балкани.

Светлина в края на тунела е победата на Албин Курти в Косово, която засилва „проалбанските сили в албанската политика“ (на пръв поглед малко странна фраза, но ако се анализира малко по-задълбочено, същността се разбира).

Ако тази победа успее да засегне други албански региони, тогава няма съмнение, че албанците ще използват историческия момент за окончателното освобождаване от руско-сръбското влияние, нещо, което ще донесе със себе си положителна перспектива.