Николай Василев

Винаги съм се възхищавал на Володимир Зеленски. Изключително успешен актьор и продуцент. Невероятен политик, спечелил избори срещу действащ президент с над 73% от гласовете. Вдъхновяващ държавник, обединил нацията си в най-тежкия час на инвазията, поемайки личен риск за живота си. 

Но трябва да признаем, че изпълнението му в Белия дом не може да се окачестви по друг начин освен като дипломатическа катастрофа. (Разбира се, ако не е преценил, че подкрепата на Америка така или иначе е безвъзвратно изгубена и целта му е била да разобличи Тръмп като опасен в очите на европейските лидери, което е много малко вероятно).

Ако целта на Зеленски е била да запази, доколкото е възможно някаква американска подкрепа, то провалът му е грандиозен.

И така, каква е целта на дипломацията по принцип?

Добрият дипломат трябва да знае какво цели другата страна, да отгатне докъде тя би могла да отстъпи. Ако има пресечна точка с неговата собствена готовност за отстъпки, да приложи целия си чар, в опит, да договори възможно най-добрата „сделка”. За целта дипломатът трябва да познава добре субективните характеристики на другата страна и да се възползва от техните особености. Президентът Макрон и премиерът Стамър успяха, галейки егото на Тръмп, с припомняне, че Франция е била първият съюзник на САЩ и с покана от крал Чарлз за безпрецедентно второ държавно посещение в Лондон, да издействат по-добро отношение към своите страни в рамките на планирания от Тръмп нов световен ред. Те разбира се не успяха да го убедят, че Америка трябва да се върне към старата си роля в света.

Когато няма пресечни точки на минималните цели на двете страни, дипломацията е безсилна и опитите за „дипломатическо решение” са само камуфлаж.

Още преди да замине за Вашингтон, Зеленски трябваше да си е дал сметка, че Тръмп търси „сделка” с Путин и че интересите на Украйна изобщо не го вълнуват. Че не го интересува колко лош е Путин и как на него не може да му се вярва. Когато Зеленски на практика му каза в собствения му кабинет, че е глупак да вярва на Путин, Тръмп демонстративно го изгони. 

Но това беше само върхът на айсберга.

Преди всичко Зеленски трябваше да прецени добре дали изобщо да отива във Вашингтон. Няколко дни по-рано Тръмп бе изпратил свой представител с проектодоговор за критичните суровини. Зеленски отказа да го подпише.  Това със сигурност е ядосало Тръмп, но той все пак се съгласи на определени поправки, които обаче не включваха гаранции за Украйна. Ако украинският екип предварително не е успял да договоря подобни гаранции, а Зеленски ги е считал за условие за подписването на договора, той просто не е трябвало да заминава за американската столица. Тръмп прие Зеленски в очакване на помпозно подписване. Нещо повече, посреща го на входа на Белия дом, а не в кабинета си, както прави обикновено.

Ако Зеленски беше добър дипломат, щеше да е наясно, че не отива на преговори,

а на церемония пред камери.

Както и че Тръмп иска незабавно подписване на примирие.  

В тази ситуация той трябваше:
- Да отиде облечен в костюм, а не в бойна униформа.
- Да си даде сметка, че английският му е доста слаб и да доведе преводач – най-добре привлекателна млада дама, която да омае Тръмп.
- Да започне с многословно изказване на благодарност за помощта, която му е оказала Америка и лично Доналд Тръмп (като изпращането на ракетите „Джавалин”, за които натърти Дж. Д. Ванс).
- Да обяви, че никой повече от Украйна не желае незабавно прекратяване на огъня.
- Да формулира някакво свое предложение за мир, което е далеч по-благоприятно от това, за което настоява Путин, като уважително припомни изказванията на Тръмп по време на предизборната кампания, че исканията на Путин са нереалистични.
- Да заяви, че вярва, че подписването на Договора за критичните суровини е само първата стъпка към изграждане на стратегическо партньорство между Украйна и САЩ и договаряне на гаранции за сигурност за страната му.

Дипломацията не е всемогъща.

И с най-добри умения, Зеленски не можеше да убеди Тръмп да се откаже от курса си на „разведряване” с Путин. Имайки това предвид, той трябваше да се опита да издейства възможно най-добри условия за своята страна в рамките на този курс... Или да отхвърли договора като „колониален” и изобщо да не ходи във Вашингтон.

Разбира се поведението на Доналд Тръмп и Дж. Д. Ванс беше отвратително. За първи път американски президент обиди жестоко свой предшественик в присъствие на чуждестранен лидер. 

Фиаското в Овалния кабинет доведе до засилване на разцеплението в евроатлантическата общност. Ден след като бе изгонен от Белия дом, Зеленски пристигна на предварително уговорено посещение в Лондон. Но вместо Стармър да изрази своето дълбоко притеснение от случилото се и да предложи услугите си за преодоляване на различията между Киев и Вашингтон, той заяви, че Великобритания ще подкрепя Украйна до когато трябва – изказване, което няма как да не е вбесило Тръмп. Това едва ли е гаф на британската дипломация. Очевидно светът  навлиза в нови некартирани води и опасността от ужасни бури е съвсем реална!