Свободата и законът в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и религиозен курс. Това заяви в интервю за „Фигаро“ Адриен Дезюен, който е експерт по международни отношения във фондация „Пон Ньоф” – частен изследователски център, предава БГНЕС.

Според Дезюен в тези трудни времена у нас остава ласкателното впечатление, че Франция спасява честта на Европа. Държавите в северната и в източната част на континента изглеждат невидими, обсебени от желанието да изтласкат Русия с помощта на САЩ. Турция ловко се промъкна в традиционното американско-руско съперничество. Благодарение на своята позиция тя си позволява „да си разиграва коня” в Средиземноморието, поглеждайки с безпрецедентно високомерие към Франция. Но на нея трябва да ѝ се напомни, че въпреки че обикновените ѝ въоръжени сили превъзхождат в количествено отношение френските, Франция е ядрена държава, която няма да допусне никаква агресия.

Експертът подчертава, че Турция регулярно и системно нарушава суверенитета на Гърция и Кипър по море и суша, точно както Китай нарушава суверенитета на своите съседи в Източнокитайско море. Югоизточна Азия може да ни се струва далече и с основание, но Средиземно море ни засяга непосредствено. Ако Франция и средиземноморските ѝ съюзници не започнат да действат сега, на Турция постепенно ще ѝ бъде позволено да се самопровъзгласи за страж на морските ни граници. Но свободата и закона в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и религиозен курс.

На въпрос може ли подобна развитие на ситуацията, да се окаже още един удар по проекта на европейската дипломация., Дезюен обяснява: Европейската дипломация като такава никога не е съществувала. И не може да съществува. Възможни и желателни са отделни коалиции по конкретна тематика или програма, както беше прекрасната френска инициатива за провеждане на среща на върха на държавите от Южна Европа (Med 7) на Корсика. Но не трябва да забравяме, че европейското строителство още в самото начало се отказа от всички стратегически амбиции. Неговата цел още от края на 40-те години беше да запази американската мощ на своя територия, за да не се наложи никога повече да преживее или да води война.

Що се отнася до това, дали трябва да приемаме сериозно заплахите на Ердоган, експертът счита, че Ердоган е чист популист. Той винаги прибягва до обиди и публични скандални действия, за да поддържа популярността си сред масите. Но 20 години след идването си на власт той се сблъсква с трудности практически на всички фронтове. Завоеванията му в Сирия и операциите в Либия са повече или по-малко успешни, насочени към това да се отвлече общественото внимание от икономическите и политическите неуспехи на президента. Всъщност Ердоган е избрал грандиозна съдба за народа си – да му върне тази тежест, която е имал в разгара на развитието си през XVI век. Но засега турската лира се намира на своето най-ниско ниво, той изгуби Истанбул, а бившият му министър-председател и дипломатически съветник Ахмет Давутоглу осъжда резултатите от неговата политика и стремежа към хегемония.

По този начин Ердоган става все по-зависим от най-националистическата и екстремистка фракция в Турция – Партията на националистическото действие, зад която стоят много влиятелните „Сиви вълци”. Този турски ислямски национализъм, който възхвалява както величието на Османския халифат, така и единството и военната централизация, създадени по времето на Мустафа Кемал, трябва да се приема сериозно. Не трябва да се подценяват действията на турския президент по отношение на катедралата „Света София” и църквата „Христос Спасител”. Неговата програма е ислямизацията на Европа. Етническото и религиозно прочистване в Турция имаше своите прецеденти с арменци, гърци и кюрди. Ако позволим на Ердоган да напредне дори с няколко километра, цялото Средиземноморие и Балканите ще потънат в хаос.