Миналия месец 10 на сто от населението на руския град Череповец откри по 10 000 рубли (135 долара) в банковите си сметки. Плащането, предназначено да помогне на хората по време на национална карантина, наложена поради пандемията от коронавирус, не идва директно от правителството. Това беше бонус, изваден от джобовете на Северстал - производителят на стомана, чийто огромен завод има основно място в града, пише Хенри Фой в материал за Financial Times, цитиран от Investor.bg. 

В голяма част от света големият бизнес се обръща към правителството за помощ, за да преодолее въздействието на пандемията. В Русия особените икономически характеристики на режима на Владимир Путин означават, че отношенията често работят наобратно.

Големите индустриални групи, които са почти без изключение контролирани еднолично от магнати и включващи бивши държавни активи, придобити или получени при съмнителни обстоятелства след разпадането на Съветския съюз, доминират руската икономиката. Негласният договор между тях и Кремъл позволява тези корпоративни феодални владения и тяхното огромно влияние върху градовете, където те добиват минерали, изпомпват нефт или коват метал в замяна на лоялност и политическо подчинение.

Когато цените на суровините се повишават и икономиката процъфтява, тези олигарси извличат ползи от своите активи, огромните природни ресурси и евтината работна ръка. Когато обаче бумът се превърне в крах, както ефектно се случи тази година, те могат да се окажат в затруднено положение.

Докато правителствата на други места отпускат трилиони долари помощ за подпомагане на бизнеса и за защита на работните места, администрацията на Путин не се бръкна дълбоко, държейки сметка за необходимостта от запълване на зеещата дупка в бюджета, причинена от спадащата цена на петрола. Антикризисните мерки на руската държава като дял от БВП възлизат на едва една десета от обещаните от Германия и една пета от тези в Италия.

Вместо това чековете се пишат от магнатите, които често помагат на хората в регионите, където изкарват своите пари.

Алишер Усманов, роденият в Узбекистан руски стоманен и телекомуникационен магнат, дари 2 млрд. рубли (27 млн. долара) този месец на новата руска агенция за коронавируса, като заяви, че това е „приносът на неговата компания за огромната работа, извършена от руското правителство“. Той също даде 20 млн. долара на министерството на здравеопазването на Узбекистан. 

Олег Дерипаска, над когото тегнат американски санкции заради доклади, че е помогнал за изпирането на парите на Путин, похарчи 19 млн. долара за изграждане на седем болници, осигуряване на обдишватели и линейки, както и за закупуване на маски за лице и комплекти за тестване за вируса.

Владимир Потанин, най-богатият човек в страната с активи на стойност 24 млрд. долара, заяви, че неговата група за добив на никел Норникел ще отпусне 10,5 милиарда рубли (142 млн. долара) „за да се повиши защитата на нашите работници и всички жители в градовете, където се намират предприятията на компанията“.

Северстал, която е собственост на Алексей Мордашов, похарчи 500 млн. рубли (6,8 млн. долара) за априлски бонуси на всички свои служители. Компанията осигурява работа на 30 000 души в Череповец и казва, че скоро ще започне производство на респираторни маски за местните жители.

Даренията са щедри, особено на фона на икономическите гиганти в други страни, които се редят за държавни подаяния. Тези дарения вероятно са само малка част от общите разходи за големите индустриални групи в Русия във връзка с пандемията.

Много от техните фабрики, мини и заводи са построени по времето на Съветския съюз и са проектирани да бъдат единствен работодател за цял град или регион. Мнозинството оперират в рамките на корпоративни градчета. В Череповец например 40 на сто от населението работи за Северстал и компанията за торове Фосагро.

Коронавирусната епидемия сега се разпространява в провинциални региони извън Москва и Санкт Петербург. Когато тя залее ограничените и недофинансирани медицински услуги там, вероятно местните индустриалци ще бъдат помолени да помогнат.

През повечето време този договор между Кремъл и бизнесмените, които трупат богатства с благословията му, работи безотказно и без нужда от натякване, освен странните срещи между президента и изпълнителните директори тук и там.

През 2009 г., когато последната световна икономическа криза опустоши индустриалната база на Русия, властовите отношения бяха изложени на показ в Пикальово, фирмен град на юг от Санкт Петербург. По време на телевизионна - и почти сигурно режисирана - среща Путин смъмри набързо привиканите бизнесмени за неизплатени заплати в размер на 1,3 млн. долара и за „хилядите хора, заложници на вашите амбиции, непрофесионализъм и може би просто алчност“.

Дерипаска беше там в този ден и понесе основната тежест от мъмренето на Путин. Неговите колеги магнати трябва да помнят това добре и да се подготвят за по-дълбоко бръкване в джобовете.