Разпространението на коронавируса по света е тревожно, но не и изненадващо. Глобализацията създава системни рискове. Тъй като търговията, финансите, пътуванията, интернет и други мрежи се разрастват и си взаимодействат, те стават по-сложни и нестабилни, пише за Financial Times Иън Голдин, професор от Оксфордския университет и автор на „Дефектът на пеперудата”. 

Едуард Лоренц, баща на теорията за хаоса, показа, че пеперуда, размахваща крилата си над Бразилия, може да предизвика торнадо в Тексас. Присъщ резултат на нарастващата интеграция и сложност на глобалната икономика е, че тя също страда от „дефекта на пеперудата“. 

Супер разпространителите на стоките на глобализацията, като например големите летища, също така са супер разпространители и на лошите ефекти. Глобалната финансова криза от 2008 г. даде драматичен пример за това как заразата може да се разпространи от САЩ към глобалните пазари за една нощ. Това важи и за бързото разпространение на кибер вирусите. 

Когато централните банки отвориха монетарните кранове след финансовата криза, те решиха непосредствения проблем, който беше липсата на кеш. Опитите им да подкрепят пазарите сега, като например изненадващото намаление на основната лихва на Федералния резерв на САЩ с 50 базисни пункта, ще имат по-малко въздействие. 

Това е така, защото пазарите остават наводнени с излишна ликвидност. При рекордно ниските лихви има малко възможности за по-нататъшни намаления. Освен това смекченият ефект от последователните понижения на лихвите се вижда в ниските темпове на растеж в Япония, Европа и САЩ. Много повече можеше и трябваше да бъде направено от фискалната политика, но това също сега ще бъде по-малко ефективно - и дори може да бъде инфлационно, тъй като удовлетворяването на съществуващото търсене ще бъде по-трудно поради карантините при работниците, закриването на фабрики и прекъсването на веригите за доставка заради епидемията. 

Ретроспекцията на финансовите власти, които се стремяха да предотвратят повторение на последната криза, се случи за сметка на изграждането на устойчивост срещу нови заплахи, като например пандемии. 

Например, регулаторната политика до голяма степен игнорира рисковете, свързани с концентрацията на финанси в малък брой места. Седалищата на конкуренти се намират в съседни сгради. В резултат на това, когато пандемия или друго събитие доведе до затварянето на Уолстрийт (както при урагана Санди и 11 септември) или на Лондонското Сити, рискът за глобалната икономика се усилва. 

Паралелът между самодоволството, породило финансовата криза, и липсата на готовност за пандемия е поразителен. Бързият растеж на печалбите и доходите през десетилетията преди финансовата криза, и краткосрочният характер на други кризи, подхраниха опасната увереност, че заплахата от нова Голяма депресия е преодоляна. В резултат на това ескалираха новите системни рискове. 

В здравеопазването увеличаването на продължителността на живота и успехът в предотвратяването на повторение на пагубната грипна пандемия от 1918 г., която зарази около една трета от населението на света и уби 50 милиона души, създадоха фалшиво чувство за сигурност. Но светът сега е по-взаимозависим. Китай отговаря за почти една пета от световния БВП, неразделна част е от глобалните вериги за доставки, а туристите му харчат над 260 млрд. долара годишно. 

Глобализацията и засилването на търговията и пътуванията в рамките на страните и отвъд националните граници избавиха милиарди от бедността, но също така разпространиха инфекциозни заболявания.
 
Епицентърът на Covid-19, Ухан, е типичен среден китайски град. За 30 години населението му нараства от 2 до над 11 милиона души, а средните доходи скачат. Както и в други набъбващи градове, лошата хигиена и слабото прилагане на разпоредбите вървят успоредно с близкото съвместно съществуване на хора и животни, недалеч от летища, от които вирусът може да се разпространи навсякъде за 36 часа. 

С увеличаването на заплахите правителствата обръщат гръб на международната система. Световната здравна организация е лишена от ресурси и авторитет, не на последно място по вина на САЩ и други богати страни. Междувременно Covid-19 удари в момент, когато националните системи за обществено здраве са подложени на огромно напрежение, като капацитетът им е подкопан от строгите икономии и приватизацията. Националната здравна служба на Великобритания също беше засегната от хроничен недостиг на персонал, влошен от неправилна имиграционна политика. 

Пандемиите, за разлика от други глобални рискове, могат да възникнат навсякъде. В случай на заплахи, породени от финансовите системи, изменението на климата, антибиотичната резистентност или киберпространството, няколко участници могат да намалят риска. Не е така при пандемиите, при които капацитетът за наблюдение и намеса с цел изолиране на огнищата навсякъде е жизненоважен, особено в най-бедните страни. Необходими са глобални усилия за разработване на ваксини. Споделянето на информация и ресурси е от съществено значение. 

Високите стени няма да спрат пандемиите или каквато и да е глобална заплаха. Нашите интегрирани и сложни системи са толкова силни, колкото са най-слабите им звена.
 
Пандемиите представляват най-сериозната заплаха за световната икономика и нашия живот. Трябва да им отделим вниманието и ресурсите, които заслужават. Това, което се тества, е нашата воля за сътрудничество, като залогът не може да бъде по-голям. 

(Източник Инвестор.бг)