Спадът в цените на петрола, предизвикан от търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп, започва да изтощава военния бюджет на руския диктатор Владимир Путин.

Както посочва изданието Financial Times (FT), бюджетът на Кремъл, около една трета от който идва от петрол и газ, може да бъде с 2,5% по-нисък от очакваното през тази година, ако цените на суровия петрол останат на сегашното ниво. Това ще принуди Кремъл да увеличи заемите, да намали невоенните разходи или да използва останалите резерви.

Средната цена на петрола Urals – основният експортен сорт на Русия – е спаднала до най-ниското си ниво от близо две години. Според ценовата агенция Argus, в четвъртък Urals се е търгувал за около 50 долара за барел, докато руските власти са планирали бюджета за 2025 г., залагайки цена от 69,70 долара за барел.

„Спадът в цените засилва натиска върху руската икономика, която се очаква да се забави тази година след военните разходи“, отбелязва изданието.

Журналистите съобщават, че Русия вече е използвала част от Фонда за национално благосъстояние, за да подкрепи икономиката след последствията от пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна, а останалите средства се топят бързо.

В Русия вече признаха, че ситуацията с цените на петрола ще се отрази неблагоприятно на икономиката. „Този показател е много важен за нас по отношение на приходите в бюджета... Ситуацията е изключително нестабилна и напрегната“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Изданието отбелязва, че този развой също показва как търговската война на Тръмп косвено вреди на руската икономика, въпреки опитите му да подобри отношенията с Кремъл.

Управителката на Централната банка на Русия Елвира Набиулина предупреди, че „ако търговските войни продължат“, това ще доведе до „намаляване на търсенето на руски енергийни ресурси“.

FT изчислява, че ако цените останат на текущото си ниво, Русия може да загуби около 1 трилион рубли тази година, което представлява около 2,5% от очакваните бюджетни приходи. Това би означавало спад на БВП с 0,5 процентни пункта.

Все пак според Янис Клюге, експерт по Русия в Германския институт за международни отношения и сигурност, ще са нужни няколко месеца, докато ниските цени се отразят пряко върху приходите в бюджета.

Изданието отбелязва, че руската икономика вече работи на пълен капацитет, а растежът на военните разходи се очаква да се забави. Официалните прогнози предвиждат растеж между 1 и 2,5% през 2025 г., което е по-малко в сравнение с приблизително 4% за последните две години.

„Това прави малко вероятно държавата да може да компенсира спада в приходите от петрол с доходи от други, неенергийни източници“, прогнозират журналистите.

От 2020 г. насам ликвидната част на Фонда за национално благосъстояние е намаляла с две трети. Според Бенджамин Хилгенсток, ръководител на отдела по макроикономически изследвания и стратегии в Киевското училище по икономика, ако фондът бъде използван за покриване на растящия бюджетен дефицит, може да не издържи дълго.

„Въпросът е дали режимът може да направи нещо друго, освен болезнени съкращения на невоенните разходи“, казва Хилгенсток.

Икономисти прогнозират, че съкращенията най-вероятно ще засегнат именно невоенните сфери на бюджета.

Според Олег Кузмин, главен икономист в Renaissance Capital, ако цените на петрола останат ниски, Русия ще трябва да обложи износителите с по-високи данъци, за да компенсира част от изгубените приходи.

Москва може също да опита да привлече повече заеми от международните пазари, тъй като държавният ѝ дълг в момента е под 30% от БВП – сравнително ниско ниво по международни стандарти. Въпреки това, за много чуждестранни инвеститори руските облигации остават токсични.

Вътре в страната банките са фокусирани върху кредитирането на частния сектор и не проявяват особен интерес към финансиране на дефицита, казва Хилгенсток. Той очаква сериозни ограничения за руската икономика, но не и внезапен срив.