Хелзинки се опасява, че Москва може да използва мигрантите за оказване на политически натиск
Разтърсена от руската инвазия в Украйна, Финландия бърза да засили сигурността по границата си с Русия, за да се предпази от хибридни заплахи, съобщи днес вътрешното министерство.
Опасявайки се, че Москва може да използва мигрантите за оказване на политически натиск, Хелзинки планира законодателни промени, които ще улеснят изграждането на по-здрави огради по 1300-километровата източна граница с Русия.
БГНЕС припомня, че подобни тактики бяха приложени от Кремъл по полско-беларуската граница. Което предизвика полската държава да изгради стена по границата.
"Целта на предложения закон е да се подобри оперативният капацитет на граничната охрана в отговор на хибридните заплахи", заяви пред АФП Ан Иханус, старши съветник във вътрешното министерство.
"Войната в Украйна допринесе за спешността на въпроса", каза Иханус.
Понастоящем границите на скандинавската страна се охраняват предимно с леки дървени огради, използвани за спиране на добитъка да се отклонява към грешната страна.
Преминаването на границата от други места, освен през официалните гранични пунктове, вече е забранено.
"Това, което целим да изградим сега, е здрава ограда с истински възпиращ ефект", казва Сана Пало, директор на правния отдел на финландската гранична охрана.
"По всяка вероятност оградата няма да покрива цялата източна граница, а ще бъде насочена към местата, считани за най-важни", каза Пало.
Предвижда се измененията да влязат в сила "във възможно най-кратък срок".
"По-късно правителството ще вземе решения относно бариерите в критичните зони на източната граница", казва в изявление министъра на вътрешните работи Криста Микконен.
Правителството все още не е определило бюджета за проекта.
В момента Финландия кандидатства за членство в НАТО и Москва предупреди, че кандидатурата ще бъде "сериозна грешка с дългосрочни последици"./БГНЕС,АПФ
Фактор
Опасявайки се, че Москва може да използва мигрантите за оказване на политически натиск, Хелзинки планира законодателни промени, които ще улеснят изграждането на по-здрави огради по 1300-километровата източна граница с Русия.
БГНЕС припомня, че подобни тактики бяха приложени от Кремъл по полско-беларуската граница. Което предизвика полската държава да изгради стена по границата.
"Целта на предложения закон е да се подобри оперативният капацитет на граничната охрана в отговор на хибридните заплахи", заяви пред АФП Ан Иханус, старши съветник във вътрешното министерство.
"Войната в Украйна допринесе за спешността на въпроса", каза Иханус.
Понастоящем границите на скандинавската страна се охраняват предимно с леки дървени огради, използвани за спиране на добитъка да се отклонява към грешната страна.
Преминаването на границата от други места, освен през официалните гранични пунктове, вече е забранено.
"Това, което целим да изградим сега, е здрава ограда с истински възпиращ ефект", казва Сана Пало, директор на правния отдел на финландската гранична охрана.
"По всяка вероятност оградата няма да покрива цялата източна граница, а ще бъде насочена към местата, считани за най-важни", каза Пало.
Предвижда се измененията да влязат в сила "във възможно най-кратък срок".
"По-късно правителството ще вземе решения относно бариерите в критичните зони на източната граница", казва в изявление министъра на вътрешните работи Криста Микконен.
Правителството все още не е определило бюджета за проекта.
В момента Финландия кандидатства за членство в НАТО и Москва предупреди, че кандидатурата ще бъде "сериозна грешка с дългосрочни последици"./БГНЕС,АПФ
Още от Свят
NYT: Тръмп обмисля премахване на санкциите върху "черната каса" на Путин
Американските власти отдавна смятат Руския фонд за преки инвестиции за един от най-мощните инструменти на Кремъл за международно влияние
Франция изпраща морски патрулен самолет в Черно море заради руските нападения срещу товарни кораби
Целта е да се идентифицират опасностите за корабоплаването и да се повиши способността за защита на критичната инфраструктура
Екзитпол: Нетаняху води на изборите в Израел, но няма мнозинство
По данни на Централната избирателна комисия към 20:00 ч. бяха гласували 74,3% от имащите право на глас