Според изследователите, създадената от тях експериментална платформа отваря пътя към лабораторни изследвания на процеси, свързани с ранната Вселена, Големия взрив, Голямото свиване и с дори модели на черни дупки
Физици от Университета в Бирмингам, Великобритания, представиха експеримент, който може да промени разбирането ни за природата на времето. Според публикация в ScienceDaily, учените са успели да създадат лабораторна „мини-вселена“, в която потокът на времето се определя не от външен часовник, а от вътрешните промени в самата квантова система.
Авторът на изследването, професор Джовани Баронтини, е използвал облак от 24 000 ултрастудени атома, охладени почти до абсолютната нула. В рамките на изолираната система атомите са били разделени с лазери на две области - „светла“ област, която може да се наблюдава, и „тъмна“ –недостъпна за директно измерване. По време на експеримента „светлата“ област периодично се е разширявала и свивала, напомняйки опростен модел на Големия взрив и хипотетичното Голямо свиване.
Изследователите са установили, че последователността от събития може да бъде реконструирана, като се използва само информация отвътре от системата, без да се прибягва до външен часовник. Това е предоставило експериментално потвърждение на идеята, че времето може да възникне като следствие от вътрешната еволюция на квантовата система, а не да съществува като независима, фундаментална величина.
Учените са установили също, че „времето“ е свързано с промени в ентропията – мярката за безпорядъка в разпределението на атомите между две области. Когато разпределението на частиците се променяло, системата сякаш „се движела напред“ във времето. Ако промените спирали, потокът на времето също фактически спирал.
"В някои теории за Вселената, особено тази за квантовата гравитация, времето не действа като вградено свойство. В ежедневието обаче времето тече от миналото към бъдещето – защо е така, ако повечето фундаментални закони на физиката действат еднакво - както напред, така и назад? Това изследване предоставя първите контролируеми експериментални доказателства, че „времето“ може да бъде определяно чрез промени вътре в системата, а не като външно „тиктакане на часовник“, което обикновено възприемаме като време.“ - отбелязва Баронтини.
Според изследователите, създадената от тях експериментална платформа отваря пътя към лабораторни изследвания на процеси, свързани с ранната Вселена, Големия взрив, Голямото свиване и дори с модели на черни дупки.
Превод: Faktor
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации