Русия се е оказала в трудно положение. Всякакъв опит за бързо съкращаване на военните разходи ще доведе до икономически колапс, но запазването на сегашното равнище на военни харчове ще задълбочи стагнацията, пише Foreign Affairs.

В проекта за бюджета на Руската федерация за 2026 г. за първи път от началото на пълномащабното нахлуване военните разходи няма да нарастват, а дори може и леко да намалеят. Целта е икономическо ребалансиране, а не мир. Но дори малкото съкращаване на военните разходи няма да реши структурните проблеми на Русия.

Москва не може нито да поддържа военните си разходи безсрочно, нито безопасно да премине към гражданска икономика без демобилизация и известно облекчаване на санкциите.

 Русия е изчерпала производствения и трудовия си ресурс

За да произвежда повече техника или да набира и обучава повече войници, Москва би трябвало да премине към по-комплексни военни мерки — да насочи всички ресурси към войната, както по време на Втората световна, или да реквизира граждански производствени линии за военни цели.

Например автомобилните заводи биха произвеждали единствено военни превозни средства. Но правителството не се решава на такава стъпка, страхувайки се от социални безредици и недостиг на стоки за населението.

 Финансовите показатели на Русия светят в червено

Приходите от петрол и газ намаляват заради спада на цените, растящите логистични разходи, нестабилните валутни курсове и заплахата от нови санкции. През първата половина на 2025 г. федералните приходи са се свили с 16,9%. Министерството на финансите на РФ е изготвило бюджета за 2026 г., като е заложило цена на петрола от 59 долара за барел — по-ниска от 67 долара в предходния проект.

Приходите, несвързани с нефта, растат, но не достатъчно, за да компенсират дефицита, особено предвид забавянето на икономическия растеж. БВП се е увеличил само с 1,1% през първите седем месеца на годината — рязко забавяне след предходните две години. През 2023 г. БВП на Русия е нараснал с 3,6%, а през 2024 г. – с 4,1%, благодарение на мащабните държавни разходи, които обаче са подхранили инфлацията.

Този растеж е бил нестабилен, а сегашното забавяне разкрива крехкостта на военната икономика, зависима от постоянни фискални стимули, за да компенсира структурните си слабости.

За да закърпи дефицита, правителството прибягва до т.нар. „мобилизация на приходите“ – увеличаване на глоби, лихви и държавни такси.

През 2024 г. властите вдигнаха данъците върху доходите и корпорациите. Сега, според проекта на бюджета, Кремъл обмисля увеличение на данъка върху добавената стойност с два процентни пункта, което може да донесе 14,3 млрд. долара. Наред с покачването на ДДС до 22%, властите планират шесткратно понижаване на прага на доходите, при които фирмите започват да го плащат — така значително се разширява базата на данъкоплатците.

 
Москва е в задънена улица
Руските компании вече не могат да увеличават производството си заради логистични проблеми, технологични ограничения и хроничен недостиг на работна ръка. Вместо да се разширява, прекомерното наливане на пари води до растящи цени, нарастващ дисбаланс между търсенето и предлагането и ускоряваща се инфлация. Така икономиката подкопава целите, които военните разходи би трябвало да постигнат.

Русия страда сериозно от липса на работна сила. В края на 2024 г. фирмите са изправени пред дефицит от 2,2 милиона работници, а 70% от предприятията съобщават за недостиг на персонал. Военното производство сега се конкурира със строителството, транспорта и селското стопанство за оскъдната работна ръка.

 Русия – васал на Китай

Американският и европейският експортен контрол е прекъснал доставките на съвременни компоненти като високотехнологични полупроводници, прецизни лагери и специализирани машини, принуждавайки руската икономика към скъпо заместничество. За да произвежда собствени аналози, Русия трябва от нулата да създава нови производствени мощности — резултатът обикновено е по-лош продукт на по-висока цена.

Паралелният внос и китайските доставки могат временно да запълнят критичните пропуски в електрониката и машиностроенето, но качеството им често е по-ниско. Русия може да сглобява оръжия, но не може да възстанови сложната индустриална база, необходима за дългосрочна конкурентоспособност.

Русия зависи от Китай не само за компоненти, но и за машини и индустриални роботи, което дава на Пекин значително влияние върху Москва при определянето на цените на потребителските и промишлените стоки. В много отношения Русия днес е подчинена на Китай и действа основно като доставчик на ресурси, а не като равноправен технологичен партньор.

Ако САЩ и Европа засилят контрола върху доставките на оптика, полупроводници и съвременни машини и продължат санкциите срещу руския петролен и финансов сектор, те могат да окажат още по-силен натиск върху руската икономика и индустриална база.

Те също могат да затруднят Москва в поддържането на вноса на потребителски стоки — електроника, облекло, битови продукти — които са важни за средната класа.

Парадоксът на руската военна икономика

Парадоксът е, че тя е едновременно силна и крехка. САЩ и Европа трябва да действат сега — да използват предимството си, докато Русия е ограничена, вместо да чакат Кремъл отново да се изправи на крака.

 
Икономическият живот на руснаците под режима на Путин
Кремълският диктатор Владимир Путин, за да поддържа завоевателната война срещу Украйна, прибягва до методи от сталинската епоха. За несъгласие с властта или за дребни престъпления граждани на РФ се депортират в Далечния север, където за нищожни пари са принудени да работят в мини при условия, сравними с робски.

Междувременно качеството на стоките в Русия се влошава — включително на бижутата, от които всяко пето е фалшификат. Общата стойност на фалшифицираните украшения в страната достига 680 млн. долара.