Малко след приключването на годишното военно изложение в Русия през август Александър Михеев, ръководител на държавната агенция за износ на оръжие, прогнозира, че приходите от руския износ на оръжие през 2022 г. ще намалеят с 26% спрямо миналата година. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира Русия остава вторият по големина износител на оръжие в света след САЩ. Русия да бъде изтласкана от това 2-ро място ще трябва още по-голям спад на приходите. С катастрофалното решение да нападне Украйна, Русия постави армията и военната си индустрия пред неясно бъдеще. Безбройните санкции намаляват възможността на войската да подновява оборудването си, а незадоволителното представяне на руското оръжие на бойното поле ще затрудни способността на Русия да изнася оръжия.

Докато Вашингтон доминира на световния пазар на високотехнологични оръжия от висок клас, Русия си е извоювала място като водещ световен доставчик на способни и евтини, но по-нискотехнологични оръжия, които понякога се описват като "изгодни оръжия". Това включва нови варианти на съветска и руска техника като танкове Т-72 и Т-80, теглени артилерийски установки като Д-30, самоходни гаубици като 2С1 Гвоздика и 2С19 Мста, самоходни ракетни установки като БМ-27 Ураган и БМ-30 Смерч, системата за противоракетна отбрана С-300 и бронетранспортьори като БМП-3 и БТР-70. Въпреки че държави с по-ниски доходи като Зимбабве, Замбия и Мианмар купуват само оръжия от тази категория, държави със средни доходи като Бразилия, Индия и Тайланд, които участват на пазара от висок клас, също купуват големи доставки на "изгодни оръжия". През 2022 г. разходите за отбрана на държавите, предимно от Азия, Латинска Америка и Африка, които съставляват "изгодния" пазар, възлизат на 246 млрд. долара.

Американските фирми не се състезават на този пазар, а трудностите на Русия създават вакуум. Страната която може да го запълни е Китай, ако бъде оставен без контрол. Пекин би могъл да използва продажбите на отбранително оборудване, за да изгради по-силни отношения с управляващите елити и да си осигури бази в чужбина, като потенциално ограничи възможностите на американската армия да маневрира по света.

Разширяването на китайските продажби на оръжие би подкопало влиянието на САЩ в продължаващата геостратегическа конкуренция. Но този резултат все още не е неизбежен. Все още има време Съединените щати и техните съюзници да осигурят заместители на руските оръжия на достъпни цени и по този начин да осуетят амбициите на Китай.

Роден за господство

Китай разполага с шест от 25-те най-големи отбранителни фирми в света. Въпреки че сегашният 5% дял на Китай на световния пазар на оръжие е значително по-малък от 19% на Русия, това не значи, че Пекин няма потенциал за разширяване. Той има няколко особени предимства в тази сфера, които може да му помогнат да доминира „изгодния“ пазар.

Подходът на Китай към износа на оръжие е трансакционен, без да се влияе от загрижеността за правата на човека или стабилността на режима. Китай разменя оръжия не само срещу финансово възнаграждение, но и срещу достъп до пристанищата и природните ресурси на държавите получателки. Така например чрез доставката на "изгодни" оръжия като радари, ракети и бронирани превозни средства на Венецуела и Иран Пекин си е осигурил постоянен достъп до петрол от тези страни.

Опитът на Китай като лицензиран производител на някои видове руско военно оборудване е увеличил привлекателността му за клиентите на пазара. Например, след като Китай и Русия подписаха споразумение за стратегическо партньорство през 1996 г., Китай получи лиценз за производство на руските изтребители Су-27Sk Flanker B. Такива договорености помогнаха Китай да стане вторият по големина доставчик за Ангола, Нигерия и Уганда и най-големият доставчик за Бангладеш и Мианмар - все места, където Русия прави оживен бизнес.

Този тренд на увеличаване на китайското присъствие на пазара за по-евтини оръжия изпреварва сегашните трудности на Москва. Повечето африкански държави на юг от Сахара използват китайски оръжия, но продажбите за региона представляват едва 19 % от китайския износ. Повече от 75 % от китайския износ се насочва към азиатските страни, където Китай е започнал да разширява мрежата си за промишлено производство. Пакистан например сега произвежда съвместно много китайски оръжейни системи, като танка Al-Khalid и изтребителя JF-17 Thunder. Не трябва да се забравя и факта, че Китай инвестира усилено и в оръжия от висок клас, като един от най-видните клиенти за такива оръжия е Сърбия. На Белград бяха продадени зенитни ракети, докато примерно Аржентина прояви интерес към JF-17. Пекин се конкурира и с американски, френски и британски компании в областта на дроновете.

Дългогодишната традиция на Китай да придобива чуждестранни технологии му дава предимство на "изгодния" пазар. Официалният подход, наречен "въвеждане, усвояване, абсорбиране и реиновиране", въведен през 2006 г., насърчава китайските компании да "придобиват чуждестранни технологии и след това да "реиновират" тези продукти за вътрешните пазари". Тези усилия намаляват разходите за разработка и спомагат за подобряване на качеството на произвежданите в Китай оръжия.

Рискове за САЩ

Разширяването на Китай на този пазар за оръжия ще му разшири геополитическия обхват, като същевременно намалява този на САЩ. Китай вече е използвал продажбите на оръжие, за да си осигури права за военни бази и да преориентира правителствата на получателите от влиянието на САЩ. Пример за това са Соломоновите острови, които отказаха влизането в пристанище на американски и британски военни кораби през август, само няколко месеца след подписването на споразумение за сигурност с Китай през април.

За да попречат на амбициите на Китай на пазара на "изгодни" оръжия, Съединените щати трябва да помогнат на партньорите си да развият собствени производствени мощности. Не е необходимо американските фирми да участват пряко в пазара на тези оръжия, но правителството на САЩ може да работи в тясно сътрудничество със съюзническите държави, за да отговори на нуждите на този пазар.

САЩ трябва да реформират части от Правилника за международния трафик на оръжие (ITAR) - регулаторен механизъм, който ограничава износа на военни технологии. Вашингтон трябва да запази стратегическото си предимство в технологията на оръжията, но ще трябва да намалят ограниченията за износ на по-старото оръжие и съответно производство от съюзниците им, за да се конкурират със засилващият се Китай. Американското сътрудничество със съюзнически производители ще позволява на Съединените щати да запазят присъствието си на "изгодния" пазар, когато прякото участие е трудно. Целенасочените реформи на ITAR биха могли да улеснят формирането на коалиция от държави, която да изпревари Китай на този пазар .

Нарастващата хватка на Китай върху пазара на по-евтини оръжия ще му позволи да оспори интересите на САЩ, като увеличи достъпа на Китай до политическия елит в "глобалния Юг", разшири достъпа на своите военни чрез бази и пристанищни съоръжения и допълни своята отбранителна промишленост. Чрез задълбочаване на индустриалното сътрудничество със своите съюзници и насърчаването им да се присъединят към пазара на „изгодни“ оръжия САЩ могат не само да получат стратегическо предимство пред основния си съперник, но и да укрепят връзките със своите приятели.

--------------------------------

Васабжит Банерджи - доцент по политически науки в Държавния университет на Мисисипи

Бенджамин Ткач - доцент по политически науки в Държавния университет на Мисисипи