Foreign Policy: Путин ще продължи ескалацията, докато войната не се превърне в заплаха за собствената му власт

Руският президент Владимир Путин ще продължи да ескалира войната срещу Украйна, докато политическата цена на агресията не стане по-висока от цената на преговорите. Такова мнение изразяват в анализ за Foreign Policy младшите научни сътрудници на GLOBSEC Максим Безносюк и Уилям Диксън.

Според авторите през по-голямата част от пълномащабната война както руските елити, така и голяма част от обществото са възприемали конфликта като нещо далечно. От началото на тази година до началото на юли обаче украински дронове са нанесли близо 200 удара по руски нефтопреработвателни заводи, като са извадили от строя осем от десетте най-големи подобни предприятия в страната.

Анализаторите твърдят, че тези атаки са довели до безпрецедентна горивна криза за една от трите най-големи държави производителки на петрол в света. Според тях това задълбочава разногласията в Кремъл и засилва недоволството сред част от руските елити.

Експертите отбелязват, че ударите по нефтопреработвателните заводи пряко засягат приходите, чрез които Кремъл поддържа лоялността на най-близкото обкръжение на Путин. Освен това недостигът на горива налага незабавни и скъпоструващи мерки за вътрешна сигурност с цел предотвратяване на евентуални граждански безредици.

В същото време авторите смятат, че всеки опит за дипломатически компромис може да бъде възприет от руските силови структури като признак на слабост.

„Подобна ситуация би могла да тласне Путин към преговори, но логиката на авторитарното управление изисква ескалация“, пишат те.

Според анализа Путин ще продължи да използва всички налични средства за ескалация, докато политическите разходи от продължаването на войната не надхвърлят разходите от започването на преговори.

Историческият паралел

Авторите посочват, че в историята авторитарните режими обикновено променят курса си едва когато се сблъскат едновременно с няколко тежки кризи.

Като пример те дават покойния ирански върховен лидер Рухолла Хомейни, който по време на Ирано-иракската война е заявявал, че Иран ще воюва дори още 20 години. Въпреки това през 1988 г. Техеран приема прекратяване на огъня след съчетание от военни неуспехи, икономическо изтощение и пряка военноморска конфронтация със САЩ.

Какво според анализа може да принуди Путин да спре войната

Според експертите Украйна вероятно ще трябва да издържи настоящата ескалация, докато не настъпи съчетание на няколко сериозни кризи за Кремъл.

Те смятат, че укрепването на украинската противовъздушна отбрана би ограничило руските ракетни удари и би осигурило време на Украйна и западните ѝ съюзници да запазят икономическия и военния натиск върху Русия достатъчно дълго, за да се стигне до политически пробив.

Освен това авторите препоръчват натискът върху Русия да бъде разширен и към железопътната инфраструктура, пристанищата и предприятията от руския военно-промишлен комплекс, които също генерират приходи, подпомагащи функционирането на режима.

Като допълнителен инструмент за въздействие върху Москва те посочват и руския „сенчест флот“, който според тях позволява на Русия да заобикаля западните санкции. Според анализа ограничаването на достъпа на тези кораби до пристанища и налагането на санкции срещу техните собственици и посредници би затруднило още повече приходите на Кремъл.