„Форин Полиси“: 4 велики сили играят на световната сцена

В новата епоха на съперничество между великите сили е важно да знаем кои са участниците в надпреварата. Говоренето за велики сили винаги е било по-лесно от определянето им

Споровете около това кои държави имат този статут и особено коя е най-могъщата, характеризират международната система днес така, както и в миналото, пише „Форин Полиси“. Няма общоприета дефиниция за велика сила, нито съгласие по основния въпрос като броя на държавите, които попадат в тази категория.

Въпреки това великите сили могат да бъдат разпознати по набор от общи характеристики. Те разкриват, че в съвременния свят съществуват само четири велики сили, макар и не непременно тези, които мнозина биха очаквали.

На първо място те демонстрират сходно поведение, като неизменно очакват да оформят или поне да бъдат консултирани по основните глобални въпроси. Присъствието им се усеща навсякъде, а отсъствието им създава вакуум. Често настояват за свой абсолютен суверенитет, но признават само ограничен суверенитет на по-слабите държави, особено когато се намират в непосредственото им съседство.

В крайни случаи си запазват правото да сменят режими, които ги заплашват или не им допадат, като същевременно отричат такова право по отношение на самите себе си.

Понякога великите сили твърдят, че стоят над международното право. В други случаи се представят като негови защитници и гаранти на международните норми. С други думи, те притежават способността както да създават правилата, така и да ги нарушават.

Никога не са просто изпълнители на чужди решения. Те определят реда, а не се подчиняват на него.

Това поведение се основава на превъзходни възможности спрямо средните и малките страни. Първият фактор са ресурсите. Има ли дадена държава с военна мощ, която ѝ позволява да наложи волята си или да се противопостави на чужда? Няма напълно точен начин за измерване на военната сила, но военните разходи и ефективността на тяхното използване дават приблизителна представа.

Ядреното оръжие също е незаменим елемент от статута на великата сила. Гарантираната способност за нанасяне на ядрен удар и съответно за възпиране на подобна атака осигурява на държавата особено място в международната система. Именно затова великите сили поемат огромните разходи по разработването, поддръжката, съхранението и защитата на такива арсенали. Не всяка ядрена държава е велика сила, но всяка велика сила е ядрена държава.

Следващият показател е икономиката. Достатъчно силна ли е държавата, за да издържи финансовия натиск на геополитическата конкуренция и да поддържа значителни военни способности? Обикновено икономическата мощ се измерва чрез брутния вътрешен продукт, обхващащ всичко произведено в рамките на националната икономика. 

Алтернативният показател, паритетът на покупателната способност, отчита реалната стойност на парите в местната икономика и облагодетелства държави с по-ниски разходи за живот и производство.

От особено значение е доколко ресурсите са действително национални. БВП в мирно време, БВП при международно напрежение и БВП във военно време са различни категории. Ако една страна бъде откъсната от пазарите си, кредитните източници, суровините или хранителните доставки чрез санкции, мита или блокада, икономическата ѝ картина може да се промени драматично.

Именно затова контролът върху световните пространства извън юрисдикцията на отделните държави, особено морските комуникационни линии, има толкова голямо значение за статута на великите сили и за йерархията между тях.

Икономическата мощ е важна, но не е решаваща сама по себе си. През последните 2 десетилетия най-силните армии в света по способности и разходи са тези на Съединените щати, които убедително водят, следвани от Китай, а на по-голяма дистанция от Великобритания и Русия. Първите 3 държави са и сред най-големите икономики в света. Русия, която е икономически по-слаба, компенсира чрез огромен ядрен арсенал, най-големия на планетата.

Вторият критерий за статута на велика сила е глобалният обсег. Дали държавата е световен или единствено регионален играч? Доколко е способна и склонна да използва сила далеч от собствените си граници? Разполага ли с призната сфера на влияние, мрежа от бази по света, контрол върху ключови транспортни възли и стратегически проходи? 

Могат ли нейните разузнавателни служби да осигуряват висококачествена информация за различни части на света, както и за киберпространството и космоса? Притежава ли развита дипломатическа служба и значителен бюджет за международна помощ?

Обсегът може да бъде както географски, така и виртуален. Великата сила е способна да влияе далеч извън своя регион и да оказва въздействие върху международни институции като Организацията на обединените нации, глобалните пазари и други международни форуми.

Днес това влияние е разпределено неравномерно. САЩ се отличават със своята мащабна мрежа от военни бази по света. Великобритания вече не притежава позициите, които е имала в миналото, но продължава да поддържа важни суверенни бази, включително в Гибралтар, Кипър и Фолклендските острови, както и присъствие в райони като оманското пристанище Дукм на Индийския океан.

Русия претендира за сфера на влияние в близката си чужбина, макар през последните години да е загубила позиции в Африка и Близкия изток. В същото време тя запазва глобален обсег чрез пропагандата, дезинформацията и цифровите операции.

Китай е на път да се превърне в още по-значим световен военен фактор. Страната вече разполага с база в Джибути и поддържа паравоенни структури за защита на инфраструктурни проекти по света. Истинската ѝ сила обаче произтича от влиянието върху глобалните вериги за доставки и контрола върху критични суровини като лития, които са ключови за технологичния и зеления преход.

Третият критерий е репутацията. Дали останалите държави, особено другите велики сили, възприемат дадена страна като велика сила? И също толкова важно, възприема ли тя самата себе си по такъв начин?

Малцина се съмняват, че Съединените щати и Китай са велики сили. Мнозина включват и Русия заради способността ѝ да оформя или поне да нарушава световния ред чрез военната си мощ. Статутът на Великобритания често се оспорва, но голяма част от Европа продължава да я смята за водеща сила.

Показателен пример са Финландия и Швеция, които през 2022 г. потърсиха двустранни гаранции за сигурност от Лондон преди официалното си присъединяване към НАТО. Ръководените от Великобритания Обединени експедиционни сили имат важна роля за сигурността на Балтийския регион и Арктика.  

Страната остава ценен съюзник и за ключови азиатски държави като Япония, както и за партньори в Леванта и Персийския залив. Ако Съединените щати намалят присъствието си в Европа и Азия, британските възможности ще придобият още по-съществено значение.