Дейвид Игнатиус, „Форин полиси“

Четири години след началото на войната руският президент Владимир Путин е изправен пред двоен провал: той не успя да покори Украйна, нито дори източния ѝ регион Донбас. А опитите му да сплаши Европа чрез саботажи и подривни действия се обърнаха срещу него, предизвиквайки силен отпор от европейските лидери.

Нарастващата съпротива на Европа срещу Путин е често подценяван стратегически фактор в този конфликт. Вместо да бъдат сплашени от руската „сенчеста война“, европейските държави отговарят със собствени операции за противодействие. Някои европейски представители смятат, че Европа трябва сериозно да започне да планира възможността от пълномащабна война.

„Всяка ракета и дрон, които удрят Украйна, само засилват нашата решимост“, заяви британският външен министър Ивет Купър на 24 февруари по време на посещение в Киев. „Путин смята, че може да надживее Обединеното кралство и нашите съюзници. Той дълбоко греши“.

Служители по сигурността от редица водещи европейски държави отправиха подобни предупреждения към Путин през последните седмици. Те обявиха нови санкции и призоваха за по-активни разузнавателни операции срещу Русия. Тази демонстрация на решимост е впечатляваща и защото европейците действат до голяма степен самостоятелно, без сигурност, че САЩ ще подкрепят противопоставянето им на Москва.

Русия „се подготвя за възможността от конфликт с НАТО и извършва действия, за да тества готовността на Запада за ескалация“, се казва в доклад от 19 февруари на нидерландските разузнавателни служби, озаглавен „Между войната и мира“. В него се описват руски палежи, бомби в пратки, нарушения на въздушния трафик и повреди по подводни кабели. За да се противодейства на тези действия, „цената трябва да се повиши“, заяви през септември ръководителят на нидерландското външно разузнаване Ерик Акербом. Подобно предупреждение отправи и новоназначеният ръководител на британската служба MI6 Блейз Метруели в първата си публична реч на 15 декември. „Русия ни тества в сивата зона с тактики, които са малко под прага на войната“, посочи тя, включително „дронове, кръжащи над летища и бази“ и „държавно подкрепени палежи и саботажи“. Тя определи руските действия като „опити за сплашване, всяване на страх и манипулация“ и подчерта, че „противодействието на тази дейност е работа на разузнавателните и службите за сигурност в цяла Европа и по света“.

Великобритания подкрепи думите си тази седмица, като наложи близо 300 нови санкции на лица и компании, обвинени в подпомагане на руските военни усилия. Списъкът включва ограничения срещу около 50 кораба от „сенчестия флот“, който транспортира руски петрол и природен газ; забрани срещу 175 компании, свързани с азербайджански олигарх, обвинен в подпомагане на прикрития флот; и санкции срещу 18 компании, много от които китайски, продаващи военни или продукти с двойна употреба на Русия.

Германия, която преди пълномащабното нахлуване на Путин през 2022 г. често беше предпазлив партньор на Русия, също засилва позицията си. „Заплахата, произтичаща от хибридната война, беше разпозната“, заяви този месец на Мюнхенската конференция по сигурността ръководителят на германското разузнаване BND Мартин Йегер. За да ѝ се противодейства, BND „трябва и ще стане по-оперативна“, добави той.

Германското министерство на отбраната е изготвило оперативен план за ограничаване на руските хибридни операции, съобщи „Блумбърг“ миналия месец. В документа се предупреждава, че руските действия срещу Германия и други държави са „инструмент, съзнателно използван от Русия в нейната политика за сигурност и в борбата ѝ срещу ‘колективния Запад’. В същото време тези мерки могат да послужат и като подготовка за военен конфликт“.

Путин очевидно е смятал, че може да сплаши Европа да приеме нападението му срещу Украйна. В речта си от 24 февруари 2022 г., с която обяви целите на войната, той предупреди: „Който и да се опита да ни попречи… трябва да знае, че Русия ще отговори незабавно и последствията ще бъдат такива, каквито никога не сте виждали в цялата си история“.

След като ядреното дрънкане на оръжие не успя да спре западната подкрепа, Путин започна хибридната си кампания срещу Европа. Според изследване на Лайденския университет броят на тези прикрити атаки е нараснал от 13 през 2023 г. на 44 през 2024 г. В края на 2024 г. естонското разузнаване предупреди: „Тъй като прекъсването на западната подкрепа е ключова предпоставка за Русия да подчини Украйна, Кремъл реши да повиши залога, като започне целенасочена кампания на саботаж срещу западните държави“. Но Путин сериозно сгреши, предполагайки, че Европа ще отстъпи под натиск. Естонският доклад подчертава: „Тайните саботажни операции на Русия последователно имат обратен ефект, затвърждавайки възприятието за Русия като враждебна сила, вместо да постигнат стратегическо предимство“.

Първият ход на Европа беше да експулсира руски разузнавателни служители – до 600 души според доклад на Globsec – които организираха прикрити операции. За да запълни празнината, Русия се обърна към това, което докладът нарича „връзка между шпиони и гангстери“, често набирайки хора онлайн. От над 130 идентифицирани „хибридни“ агенти поне 35 са имали криминални досиета, а в 55% от случаите е използван онлайн подбор.

Как изглежда европейският отпор? Доклад за руската сенчеста война, споделен от водеща частна разузнавателна фирма, описва поредица от европейски контрамерки през последните месеци.

През септември френският флот прихвана танкера Boracay, заподозрян като част от руския сенчест флот. През декември Финландия задържа товарния кораб Fitburg, за който се предполага, че е повредил подводен телекомуникационен кабел. През януари Германия забрани танкера Arcusat, а по-късно същия месец Франция конфискува Grinch – друг предполагаем кораб от сенчестия флот. Този месец Дания задържа кораба Nora, за който се твърди, че е превозвал руски петрол.

Европейските държави също арестуват лица, свързани с руски саботажни мрежи. През октомври Полша и Румъния задържаха осем предполагаеми членове на група, подготвяла пратки с бомби за Украйна. През декември Литва временно затвори летището във Вилнюс след прониквания с балони. През януари Полша арестува петима души във връзка с предполагаем руски заговор за изпращане на запалителни пакети до САЩ, Великобритания, Канада и Литва.

Европейците дори проследиха руската сенчеста война в космоса. Според публикация във „Файненшъл таймс“ европейски служби за сигурност са идентифицирали два руски спътника – Luch-1 и Luch-2 – които може да са прихващали комуникации от европейски сателити.

Войната на Русия продължава, но цената ѝ нараства всеки месец. Руските загуби наближават 1,3 милиона убити и ранени. Икономиката на страната се разклаща. Официалните данни показват, че приходите от петрол са намалели с 24% миналата година. Финансовият баланс на страната е преминал от излишък през 2021 г. към дефицит от над 70 милиарда долара миналата година.

Войната на Путин, навлизаща в петата си година, е пример за закона за непредвидените последици. Той нахлу в Украйна, за да елиминира враждебна държава на границата си, но обедини украинците срещу себе си и създаде дълготрайна омраза към Русия. По същия начин той тайно атакува Европа, за да я принуди към подчинение, но вместо това предизвика нова решимост и ангажимент към отбрана.

Както отбелязват естонците, които граничат с Русия: „Кремъл не осъзнава, че актовете на вандализъм, палежи и други прояви на враждебност само затвърждават репутацията на Русия като агресор и укрепват западното единство срещу Москва“.

В аналите на това, което историкът Барбара Тъкман нарича „Походът на глупостта“, грешката на Путин в Украйна заема място близо до върха на списъка. | БГНЕС