Каролин Дила, ARD, Дойче веле

За френската крайнодясна лидерка Марин льо Пен изходът от процеса за предполагаемо присвояване на евросредства е решаващ за политическото ѝ бъдеще. Ако загуби, вероятно няма да може да се кандидатира за президент.

“Моята клиентка Ви поверява това, за което се е трудила цял живот..." - с тези думи Родолф Боселю, адвокатът на Марин льо Пен, приключва заключителната си защитна пледоария.

Реч, която цели да убеди Апелативния съд в Париж да преразгледа решението на първа инстанция, което признава лидера на френската крайнодясна партия "Национален сбор" за виновна за присвояване на европейски средства в размер на над 3 милиона евро.

Дали това ще се случи, или Льо Пен ще бъде осъдена на 4 години затвор, глоба от 100 хиляди евро и забрана за кандидатиране за обществени постове за 5 години, както настоява прокуратурата, ще стане ясно на 7 юли 2026. Решение, от което зависи политическото ѝ бъдеще, но и това на президентските избори във Франция през април 2027 година.

Обвиненията срещу Льо Пен

Прокурор Мари-Сюзан льо Кео публично защити исканията на прокуратурата в интервю за радио France Inter. По думите ѝ съдиите не се интересуват от личната съдба на политиците - те оценяват фактите, вземат решения и ако фактите представляват престъпление, постановяват присъда.

Тя допълни още, че става дума за "организирана система за присвояване на европейски публични средства в продължение на около десет години", довела до щети за Европейския парламент. Обвинение, което засяга общо 24 представители на “Национален сбор”.

Марин льо Пен да заяви пред Апелативния съд, че не смята, че е направила нещо нередно, а раздразнението ѝ след края на заседанието, определило датата на произнасяне на съдебното решение, бе видимо, разказва "Франсинфо".

"Колкото по-рано, толкова по-добре за мен", коментира Льо Пен минути преди да напусне съдебната зала без да каже нито дума пред репортерите.

"План Б" за президентските избори

Докато членовете на крайнодясната партия "Национален сбор" очакват решението със скептицизъм, някои от приближените на Льо Пен все пак се опитват да я окуражат.

"Предпочитам да не правя прогнози, докато не стане ясно решението - няма смисъл да се тревожим за нещо, което не зависи от нас", казва член на партията пред "Франсинфо" и добавя: "Не бързайте да отписвате Льо Пен толкова рано!"

Въпреки това, ако тя не може да участва в изборите, "Национален сбор" има и "План Б" в лицето на Жордан Бардела - 30-годишното протеже на лидера на крайнодясната партия и настоящ евродепутат. Досега ролите между двамата бяха ясно разпределени: тя - кандидат за президент, а той - претендент за поста министър-председател.

Вариантът "Бардела" започва да се приема дори от най-колебаещите се, смятат в обкръжението на председателя на "Национален сбор", информира "Франсинфо". По данни на консервативната медия Le Figaro, 69% от симпатизантите на крайнодясното смятат, че Жордан Бардела би бил по-добър кандидат за президент от Льо Пен.

Вътрешнопартийно съревнование

Засега обаче Бардела потвърждава, че остава верен на дъщерята на създателя на крайнодясната партия Жан-Мари льо Пен.

"Ние сме много различни и аз винаги съм се възхищавал на Марин. Благодарение на нея днес съм там, където съм. Марин никога не се е отказвала. Тя е боец, посреща всяко предизвикателство и често е изненадвала своите опоненти и политическите наблюдатели", заяви Бардела пред телевизионния канал BFM.

Двамата се опитват да работят в посока на това идеите им срещу миграцията и социалната политика на Франция да не се приемат като радикални сред френското общество. За разлика от Льо Пен Бардела се опитва да привлича повече млади гласоподавтели, както и част от електората на традиционните консерватори.

Опонентите на лидерката на "Национален сбор", сред които бившият министър-председател Едуард Филип, както и представителите на социалистите вече се подготвят да се изправят именно срещу Бардела през 2027 година.

Интерес извън границите на страната

Интерес към изхода от делото срещу Марин льо Пен проявяват и в САЩ. През януари стана ясно, че двама пратеници от администрацията на президента Доналд Тръмп са се свързали с френски магистрат през май миналата година с цел да лобират срещу забраната за участие в избори на лидера на крайната десница.

Магали Лафуркад, генерален секретар на френската Комисия по правата на човека (CNCDH), независим орган, който съветва правителството, заяви пред агенция Франс прес, че незабавно е информирала френското външно министерство за съдържанието на срещата, опасявайки се от възможна "манипулация на обществения дебат във Франция".

Същевременно германското списание "Дер Шпигел" информира, че представители на администрацията на Тръмп са провели вътрешни разговори за евентуално налагане на санкции срещу френски прокурори и съдии, участвали в процеса срещу Льо Пен. Държавният департамент на САЩ отрича.

Председателят на Парижкия съд Пейман Гале-Марзбан заяви този месец, че всякакви действия срещу френски съдии биха представлявали "недопустима и нетърпима намеса във вътрешните работи на нашата страна".

Така изходът от делото срещу Льо Пен би могло да има последици за Франция, далеч надхвърлящи политическата кариера на най-влиятелния крайнодесен лидер в страната.