Франция - от "разглезено дете" до „болния човек на Европа“

Джорджо Леали и Клеа Колкът, Politico

След два поредни уикенда, в които стотици хиляди протестиращи излязоха по улиците с искания за по-високи заплати на учителите, ремонт на занемарените училища и помощ за справяне с бързо растящите разходи за живот, втората по големина икономика в Европейския съюз е въвлечена в порочен кръг от взаимно подхранващи се фискална и социална криза.

„Франция е на ръба на финансова криза“, заяви бившият премиер Мишел Барние пред „Politico“. „Трябва да изпратим сигнал към пазарите.“

Властите успяха да предотвратят повторение на безредиците и грабежите от първата вълна на демонстрации на 17 и 18 октомври, но финансовите пазари остават силно обезпокоени.

Още преди началото на протестите инвеститорите разпродаваха френски дълг или изискваха исторически висока доходност заради неспособността на правителството значително да намали трайно високия бюджетен дефицит, да свие държавния дълг от 3,5 трилиона евро, да ускори икономическия растеж и да реформира неустойчивата пенсионна система.

Допълнително напрежение създава перспективата за втори тур на президентските избори през пролетта между крайнодясната фаворитка Марин льо Пен и нейния крайноляв съперник Жан-Люк Меланшон, който според повечето проучвания е сред претендентите за второто място. И двамата искат да похарчат милиарди за понижаване на пенсионната възраст.

Щетите от безредиците досега се оценяват на десетки милиони евро, като голяма част ще бъде покрита от застрахователите. Хаосът обаче допълнително влошава ситуацията, като изпраща тревожни сигнали към инвеститорите, особено ако гражданското недоволство продължи.

Протестите на „жълтите жилетки“ между 2018 и 2020 г., които избухнаха в началото на управлението на президента Еманюел Макрон, струваха на френската икономика около 0,1% от БВП, а магазините отчетоха загуби от 2 млрд. евро.

„Ясно е, че протестите оказват влияние върху пазарите“, заяви Ломбар, който беше министър на икономиката и финансите миналата година.

Проектобюджетът за 2027 г. на премиера Себастиен Льокорню вече включва икономии за 43 млрд. евро, което оставя малко пространство за допълнителни съкращения.

Така правителството е изправено пред почти невъзможен избор: да заеме още средства и да остави на следващото поколение милиарди евро лихвени плащания или да се надява протестите да отшумят сами.

„Имаме нож до гърлото и усещаме капките кръв по яремната си вена“, заяви правителствен министър, пожелал анонимност.

„Трябва да покажем, че сме чули гнева. Но разполагаме с много малко пространство за маневри предвид ситуацията на пазарите.“

Игра с огъня

Марио Монти, който като италиански премиер се сблъска с подобна ситуация и успя да предотврати финансова криза през 2011 г. чрез съкращения на разходите и пенсионна реформа, предупреди, че „нещата могат да се развият много бързо“.

Тогава разликата между доходността на италианските и германските 10-годишни облигации - показател за това колко рисков се смята дългът на една страна спрямо традиционно сигурната Германия - скочи от около 150 на над 500 базисни пункта само за няколко месеца, припомни Монти.

Разликата между френския и германския дълг беше 169 базисни пункта при затварянето на пазарите в петък, а доходността по референтните 10-годишни френски облигации достигна 5,14% предишния ден - най-високото равнище от 2002 г.

Франция дълго време беше възприемана като „разглезеното дете“ на ЕС, посочи Монти, използвайки политическата и икономическата си тежест, за да огъва или нарушава фискалните правила на блока.

Малцина обаче са очаквали толкова голяма и влиятелна държава да се озове на първа линия на европейска дългова криза.

Възможността Европейската централна банка да изкупува държавни облигации на вторичния пазар при определени условия ѝ дава мощен инструмент за предотвратяване на криза в еврозоната.

Монти обаче предупреждава, че френските избиратели трябва да приемат, че криза с държавния дълг вече не е немислим сценарий.

„Основният проблем е, че обществото не е достатъчно загрижено от този риск“, каза той. „Франция не е психологически готова да се възприема като обект на криза или дори като нейна отправна точка, от която тя може да се разпространи.“

Проблемът не е само икономически. Редица показатели сочат, че Франция губи увереност в самата себе си.

Проучване от миналия месец показва, че девет от десет французи са песимистично настроени за бъдещето и вярват, че децата им ще живеят по-зле от тях.

Паневропейско изследване по-рано тази година установи, че само половината от французите изпитват гордост от демократичната система, в сравнение с две трети от германците и близо 70% от британците.

Този песимизъм насочва част от избирателите към по-крайни кандидати като Льо Пен, чиято икономическа програма е определяна от някои икономисти като нереалистична и несериозна, и Меланшон, който иска да „подпали“ френския дълг.

Според обобщените данни на „Политико“ от по-рано този месец Льо Пен има подкрепата на 34% от избирателите, а Меланшон - 15%. Това означава, че близо половината от електората възнамерява да подкрепи антисистемна фигура.

Центристко-десният кандидат Едуар Филип, смятан за една от най-добре позиционираните фигури от традиционния политически спектър срещу Льо Пен, се опитва да се представи като защитник на фискалната дисциплина, готов да говори открито за трудните проблеми. Кампанията му обаче изпитва затруднения.

Порочен кръг

Официалните лица, депутатите и дипломатите, с които „Политико“ разговаря, са единодушни, че Франция не е изправена пред сценарий като този в Гърция, при който правителството да не може да плаща на служители и кредитори.

Страната обаче би могла да преживее криза, подобна на тази в Италия през 2011 г., когато Монти замени Силвио Берлускони.

„Все още не сме бананова република, която е изправена пред риск от фалит“, заяви ветеранът центрист и бюджетен експерт Шарл дьо Кюрсон.

По време на безредиците по-рано този месец обаче пред разбитата витрина на вече разграбен супермаркет в 11-и район на Париж мъж, който очевидно нямал връзка с магазина, призовава минувачите да влизат и да вземат каквото им е необходимо.

Само на няколко метра собственик на китайски ресторант заключвал вратата след всеки клиент, за да не допусне участници в безредиците вътре.

Подобни сцени по-скоро биха се очаквали в държава на ръба на криза с държавния дълг, отколкото в член на Г-7.

Наблюдавайки от Брюксел, Вашингтон или Ню Йорк, дипломати и икономисти смятат, че Париж вероятно няма да успее да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП до 2029 г., както по-рано обеща на ЕС.

Дьо Кюрсон заяви, че Франция е „загубила всякакво доверие“ сред европейските си партньори по отношение на фискалната политика.

Бившият министър на икономиката Ломбар също призна, че Париж не е изпълнил поетите ангажименти, но изрази надежда, че ситуацията може да се промени.

„От името на френския народ поехме ангажименти да приведем публичните финанси в ред, но не ги изпълнихме. Аз бях категорично за това да спазим ангажиментите си. Но колективно не го направихме“, каза Ломбар.

„Така сами се поставихме в позиция на слабост.“

Източник: БГНЕС