Съюзът на левите партии, който постигна шокираща победа на предсрочните парламентарни избори във Франция по-рано този месец, се съгласи да номинира малко известната Луси Кастес за свой кандидат за следващ министър-председател на страната.

Кастес, директор на дирекция "Финансиране и покупки" в град Париж, беше предложена от лявата коалиция "Нов народен фронт" (ННП) след седмици на борба за това кой да оглави следващото правителство на Франция.

ННП прекара седмици в пазарлъци относно кандидатите, като предварително предложените имена като крайнолевия лидер Жан-Люк Меланшон и компромисни варианти като Угет Бельо бяха отхвърлени.

Кастес е възпитаник на същия престижен университет - Националната школа по администрация в Париж - като президента Еманюел Макрон, но приликите свършват дотук. Възможният следващ министър-председател е активист, който е прекарал голяма част от живота си в защита на френските обществени услуги от обезпечаването им.

Номинацията на Кастес идва, след като ННП претърпя унизителен политически неуспех миналата седмица, когато нейният кандидат за ръководител на Националното събрание - четвъртият по ранг пост във френското правителство - беше победен благодарение на изненадващ съюз между партията на Макрон и десни депутати.

Загубата показа, че в раздробения парламент, в който няма партия, близка до парламентарното мнозинство, левицата може да се изправи пред предизвикателства при съставянето на правителство, тъй като не разполага с мнозинство.

ННП по-рано твърдеше, че победата ѝ на парламентарните избори на 30 юни и 7 юли ѝ дава право да посочи министър-председател и кабинет.

Но президентът Еманюел Макрон веднага отхвърли избраната от коалицията Люси Кастес. В първото си интервю след изборите Макрон заяви, че няма да назначи ново правителство най-рано до средата на август и че настоящият му кабинет ще остане в качеството си на служебен за времето на Летните олимпийски игри в Париж, които започват тази седмица.

Единствено френският президент има правомощията да назначава министър-председателя и кабинета. Теоретично изборът му трябва да отразява политическото равновесие в парламента, но няма конституционно определен срок за избор.

ННП има около 190 места, партията на Макрон и центристките ѝ съюзници - около 160, а крайнодясното Национален сбор и съюзниците му - около 140, т.е. никой от тях не е близо до абсолютното мнозинство - 289 места. Останалите места са разпределени между други партии.

"Никой не спечели", каза Макрон и "никой не може да изпълни програмата си сам". Той повтори призива си към партиите да оставят настрана някои от различията си и да сформират широка коалиция.

Франция няма културата на други европейски страни като Италия, Германия или Нидерландия, където редовно се провеждат дълги преговори за коалиционно правителство и неговата програма. Макрон заяви, че вярва, че коалиция е възможна. Той твърди, че ако политическите партии във Франция са успели да оставят настрана различията си, за да блокират крайната десница от властта, в рамките на така наречения "Републикански фронт", те би трябвало да могат да работят заедно и след изборите.

"Отговорността на тези партии е да направят нещо, което правят всички европейски демокрации, което не е в нашите традиции, но което, вярвам, очакват нашите сънародници", каза Макрон и добави, че "компромис" не е "мръсна дума".

Но лидерите на левицата, които смятат, че ННП трябва да управлява, защото е спечелил най-много места, реагираха гневно на коментарите на Макрон.

"Президентът отказва да приеме резултатите от изборите и иска да ни наложи своя "Нов републикански фронт", принуждавайки ни да се откажем от програмата си и да сключим съюз с него", заяви Жан-Люк Меланшон. За това не може да става и дума." | БГНЕС