Фруктозата - коварният съюзник на затлъстяването

Фруктозата може да влияе не само върху количеството приети калории, но и върху начина, по който тънките черва усвояват мазнините. Това показва ново изследване на учени от Калифорнийския университет в Ървайн, публикувано в списание Science Advances.

Проучването хвърля нова светлина върху сложните механизми, свързани със затлъстяването. Учените са установили, че разграждането на фруктозата в тънките черва може да предизвика промени в чревния микробиом и в лимфните съдове, които участват в пренасянето на хранителните мазнини.

Фруктозата се съдържа естествено в плодовете и някои зеленчуци, но е и съставна част на трапезната захар. Високофруктозният царевичен сироп е широко използван подсладител в преработените храни и е един от значимите източници на добавени захари.

За да изследват механизма, учените генетично модифицирали мишки така, че да не произвеждат ензима KHK-C, който участва в разграждането на фруктозата в тънките черва. Животните били хранени с високи количества високофруктозен царевичен сироп в продължение на 12 седмици.

Резултатите били показателни: мишките без KHK-C натрупали по-малко тегло и мастна тъкан в сравнение с контролната група. При тях били отчетени и промени в чревния микробиом.

Допълнителният анализ показал, че потискането на разграждането на фруктозата намалява броя на определени имунни клетки – макрофаги – в крайната част на тънките черва, известна като илеум. Това било свързано с промени в т.нар. лактеали – лимфни съдове, които участват в пренасянето на хранителните мазнини.

В резултат мишките усвоявали по-малко мазнини. Това било потвърдено и от анализа на изпражненията им, в които било установено по-голямо количество мазнини.

Учените допълнително проверили ролята на чревния микробиом чрез трансплантация на фекален материал от генетично модифицираните мишки на други животни. И при тях били наблюдавани сходни промени в усвояването на мазнините.

Изследването предполага, че разграждането на фруктозата в тънките черва може да създава условия за по-ефективно усвояване на хранителните мазнини. Така се очертава неочаквана връзка между захарта, чревния микробиом и метаболизма на мазнините.

Важно е обаче да се подчертае, че резултатите са получени при мишки и предстои да бъде установено дали същият механизъм се проявява и при хората.

Според авторите откритието може да помогне за по-доброто разбиране на ролята на добавените захари при затлъстяването, диабета и други метаболитни заболявания. Ако бъде потвърдена ролята на конкретни бактерии от чревния микробиом, в бъдеще това би могло да насочи разработването на нови подходи за ограничаване на прекомерното усвояване на мазнини.