Българите свикват бавно с капитализма, но не могат да свикнат със социално разслояване. Ако през 1992 и 1993 г. 40% са приемали, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, то през 2013 г. този дял е вече 53%, а сега е 57%. На думи, пазарните отношения се приемат. Когато обаче стане дума за конкретни измерения, хората у нас са скептични.

Това показват резултатите на "Галъп" от социологическо проучване на нагласите на българите и как те са се променили през последните 30 години, които коментира днес Първан Симеонов при откриването на Младата кръгла маса, организирана от „Галъп интернешънъл“ заедно с института „Иван Хаджийски“. Форумът събира днес визионери и изследователи от новото поколение, като поводът е тридесетата годишнина от началото на пропазарните, продемократични и прозападни промени у нас.

Сред привържениците на реформаторската сила СДС през 90-те и сред привържениците на дясноцентристката сила днес – ГЕРБ – неравенството се приема по-добре, в сравнение с привържениците на самоопределящата се като лява БСП.

При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването, докато преди години, и особено в 90-те картината беше обратната. Тук се наблюдава прогрес в годините.

Когато обаче стане дума за конкретните измерения на неравенството, хората у нас са скептични. Масово е съгласието с твърдението „Доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните“. Това съгласие е устойчиво в годините и е характерно и за дясноцентристкия, и за лявоцентристкия електорат у нас (макар и в различна степен). Почти няма промяна в нагласите в годините.

Това може да е в резултат на обострената социална чувствителност пред сериозните неравенства у нас, но може и да е липса на готовност да се приемат ежедневните характеристики на новото общество.

Данните навеждат и на  хипотезата, че обществото ни е готово за пазарната икономика, но само на абстрактно ниво. Българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите.