Лошата инфраструктура, презастрояването и мръсният въздух са сред основните проблеми, сочени от жителите на София. Столицата продължава обаче да дава повече възможности за лична реализация. Софиянци се радват на метрото, на наличието на големи зелени площи и на икономическото развитие на града. В същото време, общата критичност към политиците не подминава и столичния град. Това води и до немалки желания за политическа промяна – които проличават и в хипотетичен сблъсък Фандъкова-Манолова.

Това показват данните на „Галъп интернешънъл“ от сондаж сред пълнолетното население на Столичната община по актуални общество-политически теми. Сондажът е проведен сред 802 души по телефона между 5 и 9 август. Той е част от независимата изследователска програма на агенцията. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 10 хиляди души.

Сондажът е част от независимата изследователска програма на агенцията и осигурява максимална представителност на данните. Този сондаж е етап от поредица независими проучвания в основните градове на страната в контекста на предстоящите местни избори. Разбира се, такъв тип телефонни сондажи на този етап служат най-вече за формиране на хипотези.
46% от интервюираните смятат, че София се развива по-скоро лошо или много лошо в последните години, 18% са на мнение, че София се развива по-скоро добре или много добре. Малко над една трета смятат, че Столицата се движи със средни темпове на развитие.

Като най-големи преимущества на София, респондентите в най-сериозен процент намират големите зелени площи (22%), транспорта (15%), възможностите за реализация (13%) и благоустрояването като цяло (10%). Сред останалите отговори, респондентите са посочили достъпа до културни събития, инфраструктура и т.н.

Като най-големи проблеми в София, столичани виждат нерешените въпроси в инфраструктурата на града (13%), презастрояването (12%) и замърсяването на въздуха (10%). Останалите процентни дялове се разпределят сред отговори като проблеми с транспорт, липса на паркинги, чистота и т.н. Оказва се, че повечето проблеми в града са в области, свързани с непосредствената среда на живот – не толкова в икономическите перспективи, колкото в качеството на въздух, улици, зелени площи и т.н. По това София се различава от останалите градове, които „Галъп интернешънъл“ редовно проверява. Навсякъде другаде в страната се изтъкват обикновено икономически и социални проблеми, докато в София, заради по-доброто икономическо развитие, хората явно започват да търсят и по-добра среда за живот.

Половината от интервюираните твърдят, че са удовлетворени от работата на Йорданка Фандъкова като кмет на столицата, 37% не са, 13% не могат да преценят. В същото време от работата на властта в общинския съвет са удовлетворени само 21%, а 60% не са удовлетворени. Останалите се затрудняват да отговорят. Данните показват, че Йорданка Фандъкова все още като че ли не се свързва докрай с управленския модел на ГЕРБ, т.е. продължава да намира и извънпартийна подкрепа.
Вероятно точно заради управленския модел обаче, общото желание за промяна в София е високо. Затова и 56% казват „София да има нов кмет“, а 29% – да остане същият кмет. Останалите се колебаят. Данните свидетелстват ясно, че на принципно ниво общият за общественото мнение в страната критицизъм към властта е достатъчно видим и в София.

Привържениците на ГЕРБ са почти изцяло удовлетворени от Йорданка Фандъкова. Половината от привържениците на партиите от пространството на „Обединени патриоти“ също са удовлетворени. Сред привържениците на БСП неудовлетворените са две трети, но има и известен дял удовлетворени. Най-голямо недоволство от Фандъкова като че ли личи сред привържениците на „Демократична България“.

Когато става дума за промяна на кмета, привържениците на ГЕРБ като цяло не искат такава, но общо една трета са онези от тях, които казват „да има нов кмет“ или се колебаят, т.е. една трета от привържениците на ГЕРБ не могат категорично да номинират Фандъкова за пореден мандат. Привържениците на БСП и „Демократична България“ пък имат най-голямо желание за промяна на кмета. Това желание надделява дори сред привържениците на партиите от „Обединените патриоти“. Желанието за нов кмет надделява категорично и сред симпатизантите на други партии, както и сред дистанцираните от политическия процес.

Резултатите ясно свидетелстват, че има натрупано напрежение срещу познатия в София политически стил. Както обикновено, като отдушник на такова напрежение масовото съзнание търси кандидат, който в по-голяма степен да изглежда надпартиен, непартиен, или дори антипартиен.

Тази хипотеза може да се открои и в отговорите на въпрос за това кое е по-важно за един кандидат за кмет в София – партията или личността. Както може да се очаква, мнозинство от 86% смятат, че по-важен е самият кандидат. Обратното, партията, която издига кандидата е по-важна за 11%. 3% не могат да преценят.

Вероятно и заради това при евентуален балотаж, деклариращите подкрепа за Манолова, сред онези, които твърдят, че със сигурност ще гласуват, са повече от деклариращите подкрепа за Фандъкова – 48% за Манолова срещу 40% за Фандъкова. Останалите не могат да преценят. Разбира се, данните са етапни и няма как да бъдат прогноза за изборен резултат, а и подобна разлика всъщност са само десетки хиляди гласове – това означава, че на този етап е трудно да се прогнозира кой би победил при евентуален балогаж и евентуално явяване на Йорданка Фандъкова и Мая Манолова на него. Разбира се, вероятно ще действат и много фактори, които социологическите методи няма как да отчетат.

Демографските показатели сочат, че на евентуален втори тур, мнозинството от симпатизантите на ГЕРБ биха подкрепили Йорданка Фандъкова, а мнозинството от привържениците на БСП биха подкрепили Мая Манолова. Привържениците на „Демократична България“ на този етап са на практика разделени в две половини, а привържениците на партиите от „Обединените патриоти“ – също, с лек превес за Манолова. На страната на Манолова са и дистанцираните от политическия процес. Наред с поведението на привържениците на десните и на патриотите, именно поведението на обичайно дистанцираните от политиката, а и на младите хора (които също обикновено странят от политическия процес) може да реши евентуален балотаж.

Важно е също какво ще се случи на първия тур – където обикновено по-важна роля играе партийната подкрепа. На този етап, без ясни кандидати, е трудно да се обобщят нагласите за първия тур от кметските избори. По-надеждно, макар и пак хипотетично, могат да се тестват нагласите за избора за общински съвет. Към месец август, сред изразилите намерение твърдо да гласуват, 24 на сто от потенциалните гласове за общински съвет са за ГЕРБ, а 18% са за БСП. 10% за ДБ, 6% за ВМРО (с коалиционни партньори като НФСБ, например). Марките на формации, които и миналия път вкараха общински съветници, очевидно работят и ДБГ има 3%, СДС има 2%, „Движение 21“ – също 2%, „Глас народен“ и „Атака“ дават резултат от 1%. Същата е величината и при „Воля“, АБВ и „Възраждане“. Под 1% е декларативната подкрепа за ДПС и др. 3% казват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“. Една пета от онези, които твърдят, че ще гласуват със сигурност, още не са решили за кого. Данните, разбира се няма как да са прогноза за изборен резултат. Макар да не е ясно дали и как ще могат да участват и в надпревара за общински съвет, личат също имената на кандидата за кмет Борис Бонев, на Десислава Иванчева – хората ги споменават. Личат и отговори от типа „независим кандидат“ и т.н.