Това показват резултатите от актуално допитване по метода "лице в лице"
Mашинният вот се оказва по-предпочитан вариант за гласуване на избори. Обществото по-скоро приема за важна темата с влизането на България в Шенгенското пространство, макар засега да не личи особен интерес.
Изводите са от редовната независима програма на ежемесечни изследвания на общественото мнение на „Галъп интернешънъл болкан“*. Анкетите са проведени сред 807 пълнолетни българи, по метода „лице в лице“ с таблети, между 24 ноември и 2 декември.
На въпрос за начина на гласуване 55% от респондентите приемат, че е по-добре да се гласува основно с машини и по изключение с хартия – както на последните избори. Над една трета предпочитат смесен вариант – да има възможност за гласуване и с машини, и с хартиена бюлетина. Останалите не могат да отговорят.
Машинният вот е предпочитан в мнозинство от електоратите на „Български възход“, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“. Привържениците на БСП и ДПС пък са тези, които предпочитат смесения подход за гласуване. При електората на ГЕРБ дяловете на двата отговора са почти без разлика. Любопитно е, че негласуващите също биха предпочели по-скоро машинния вот. Разбира се, данните за тези групи имат най-вече ролята на ориентир, а не на представителна за всяка една от групите картина. Също, вторично влияние оказват и самите позиции, които партиите изградиха в текущия политически дебат.
Свързано с това, отражение върху нагласите на респондентите видимо имат и различни демографски показатели. Младите, хората в активна възраст, както и по-високо образованите са привърженици на машинния вот. Обратното, най-възрастните, пенсионерите, живеещите в селски райони, както и по-слабо образованите предпочитат смесения подход.
46,2% от интервюираните смятат, че влизането на България в Шенгенското пространство е в една или друга степен важно. Една трета са повече или по-малко на обратното мнение. Присъства и немалък дял – 21,3% – от респондентите, които не могат да преценят.
От демографските профили очаквано личи, че за младите, хората в активна възраст, както и за тези от столицата, темата е много по-важна, отколкото за възрастните и пенсионерите.
Като цяло личи, че в България отсъства достатъчно ясно мнение по темата. Назад в годините, в изследванията винаги е личало, че въпросът е сравнително далечен за масовия вкус. Преди седем години, например, когато този въпрос отново беше зададен, темата дори е показвала по-голяма важност за масовото съзнание в сравнение със сега. Тепърва ще се разбере влиянието на започващата нова политизация по този проблем. Данните от настоящата вълна на изследване са все пак от времето преди решението от четвъртък. Оказва се, че и по двете теми, възрастта всъщност е от съществено значение, но върху нейното влияние се наслагва и влиянието на посланията на партиите.
*Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 24 ноември и 2 декември 2022 г. сред 807 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души, съобщават от "Галъп"./БГНЕС
Фактор
Изводите са от редовната независима програма на ежемесечни изследвания на общественото мнение на „Галъп интернешънъл болкан“*. Анкетите са проведени сред 807 пълнолетни българи, по метода „лице в лице“ с таблети, между 24 ноември и 2 декември.
На въпрос за начина на гласуване 55% от респондентите приемат, че е по-добре да се гласува основно с машини и по изключение с хартия – както на последните избори. Над една трета предпочитат смесен вариант – да има възможност за гласуване и с машини, и с хартиена бюлетина. Останалите не могат да отговорят.
Машинният вот е предпочитан в мнозинство от електоратите на „Български възход“, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“. Привържениците на БСП и ДПС пък са тези, които предпочитат смесения подход за гласуване. При електората на ГЕРБ дяловете на двата отговора са почти без разлика. Любопитно е, че негласуващите също биха предпочели по-скоро машинния вот. Разбира се, данните за тези групи имат най-вече ролята на ориентир, а не на представителна за всяка една от групите картина. Също, вторично влияние оказват и самите позиции, които партиите изградиха в текущия политически дебат.
Свързано с това, отражение върху нагласите на респондентите видимо имат и различни демографски показатели. Младите, хората в активна възраст, както и по-високо образованите са привърженици на машинния вот. Обратното, най-възрастните, пенсионерите, живеещите в селски райони, както и по-слабо образованите предпочитат смесения подход.
46,2% от интервюираните смятат, че влизането на България в Шенгенското пространство е в една или друга степен важно. Една трета са повече или по-малко на обратното мнение. Присъства и немалък дял – 21,3% – от респондентите, които не могат да преценят.
От демографските профили очаквано личи, че за младите, хората в активна възраст, както и за тези от столицата, темата е много по-важна, отколкото за възрастните и пенсионерите.
Като цяло личи, че в България отсъства достатъчно ясно мнение по темата. Назад в годините, в изследванията винаги е личало, че въпросът е сравнително далечен за масовия вкус. Преди седем години, например, когато този въпрос отново беше зададен, темата дори е показвала по-голяма важност за масовото съзнание в сравнение със сега. Тепърва ще се разбере влиянието на започващата нова политизация по този проблем. Данните от настоящата вълна на изследване са все пак от времето преди решението от четвъртък. Оказва се, че и по двете теми, възрастта всъщност е от съществено значение, но върху нейното влияние се наслагва и влиянието на посланията на партиите.
*Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 24 ноември и 2 декември 2022 г. сред 807 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души, съобщават от "Галъп"./БГНЕС
Още от Улицата
След скандала с Тръмп назначиха нов директор на новинарската служба на BBC
Продължават мащабните съкращения в медията. Дебора Търнес обяви през ноември 2025 година, че ще се оттегли от поста след скандала около начина, по който предаването „Панорама“ е монтирало реч на президента на САЩ.
Грипните ваксини могат да стигнат до аптеките чак през януари
Проблем с производството, който не е само за България, бави доставките, заяви председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов
Страна извън Европа стана най-добрата дестинация за пенсиониране в чужбина
Европа обаче остава най-представеният регион с шест държави в челната десетка. Global Citizen Solutions сравни 46 програми за пенсиониране и пасивен доход.