По време на специалната среща на върха в Брюксел на 6 март тази година, посветена на Украйна гръцкият премиер Кириакос Мицотакис приветства новата европейска политика в областта на отбраната, по-специално клаузата за неучастие в Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите-членки да увеличават военните си разходи.

Гърция не изчака проекта ReArm Europe, за да се превъоръжи. Преди няколко месеца властите в Атина обявиха безпрецедентна реформа в отбраната.

През ноември 2024 година в парламента гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас каза, че следващите години ще бъдат исторически за отбранителните сили, както по отношение на качеството, така и на количеството. Основната цел на тази мащабна реформа е да се модернизира военният арсенал, за да се „отговори на изискванията на 21 век“, но и да се оптимизират разходите.

Според правителствени източници планът за отбрана на стойност 25 млрд. евро, разпределен за дванадесет години (2025-2036 г.), ще бъде представен на парламента на 2 април. Описван от говорителя на правителството като „най-голямата реформа в историята на страната“, планът може да се похвали с консенсус между всички политически партии. Гърция, която системно отделя над 3% от БВП за въоръжените си сили всяка година, в продължение на няколко десетилетия, е с едни от най-големите разходи за отбрана в НАТО в този мащаб.

Тази тенденция се запазва дори в годините на дълговата криза (2008-2018 г.), през които бюджетът за отбрана намалява относително, но никога не пада под 2% от БВП, което все още е повече от средното за Европа през този период. Основната причина за това постоянно свръхвъоръжаване е напрежението с историческия съперник Турция. Само преди две години, след спор за въздушното пространство в Егейско море, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплаши, че „внезапно ще пристигне посред нощ“, за да нападне Гърция. Въпреки относителното успокоение, демонстрирано от лидерите на двете страни през последната година, гръцко-турските морски и въздушни териториални различия все още тровят отношенията между двете държави, а гърците са много по-притеснени от амбициите на Анкара, отколкото от тези на Москва.

В допълнение към придобиването на нови подводници, хеликоптери, бойни машини и фрегати, както и модернизирането на няколко единици оборудване във въздушния и военноморския флот, новият план на стойност 25 млрд. евро включва закупуването на 20 американски изтребителя F-35 за 4,6 млрд. евро. Още 20 изтребителя F-35 ще бъдат поръчани в периода до 2036 г. Тази придобивка има за цел да балансира въздушната сигурност в Егейско море спрямо Турция, която досега не е успяла да получи такива от САЩ, тъй като не се отказа от закупените от Русия системи С-400.

Вдъхновена „от уроците" на войната в Украйна, реформата има за цел също така да преориентира гръцката военна стратегия, за да поддържа „технологична преднина“ пред Турция. Основните акценти включват масирани покупки на безпилотни летателни апарати - сектор, в който съседната страна е отличник през последните години, като се превърна във водещ износител на въоръжени безпилотни летателни апарати в световен мащаб, особено с производството на Bayraktar TB-2.

"Трябва да влезем в ерата на безпилотните летателни апарати“,  призова Дендиас през ноември. „Друг от водещите проекти на реформата е създаването на „Щита на Ахил“ - противоракетен и антидрон купол за противовъздушна отбрана, който ще бъде разположен по островите в Егейско море по модела на израелския „Железен купол“, допълни той.

Според гръцката преса, Гърция и Израел са в „напреднали преговори“ за закупуването и разработването на тази отбранителна система на стойност два милиарда евро, която трябва да бъде въведена в експлоатация през февруари 2026 г.

Гърция също така е склонна да наблегне на своите „способности за кибервойна“, като скоро ще промени военните телекомуникационни протоколи.

„Трябва да преминем към сигурни сателитни комуникации. Създаването на независим гръцки сателит е от съществено значение. Потенциалната заплаха вече разполага с два сателита.“ - заяви Никос Дендиас пред парламента през ноември, явно визирайки Турция.

Тази мащабна реформа има за цел и да оптимизира разходите, свързани с отбраната, като целта е да се спестят два милиарда евро за десет години. Това включва подобряване и модернизиране на обучението на новобранците - военната служба в Гърция все още е задължителна - и закриване на 137 от 800-те казарми в страната в рамките на една година. /БГНЕС