„В Нидерландия гледахме с известно пренебрежение на международната "война срещу наркотиците". Нейните решения бяха забрана, криминализиране, строги наказания и присъди; от друга страна, нашата национална политика в областта на наркотиците в продължение на десетилетия се съсредоточаваше върху намаляване на рисковете за здравето на употребяващите - и беше сравнително успешна. Ние сме снизходителни към леките наркотици, като например канабиса, като позволяваме лична употреба при определени условия. Твърдите наркотици са технически незаконни, но притежанието на малки количества (като половин грам твърди наркотици или едно хапче екстази) често не се преследва. Полицията се справи с най-големите трафиканти на наркотици, които действат предимно на местно ниво. Имаше престъпления, свързани с наркотици, и дори убийства, но те останаха проследими и до голяма степен управляеми. Трафикът на наркотици почти не се отрази на икономиката и ежедневието ни“, коментира пред ‚Гардиън“ Фемке Халсема, бивш кмет на Амстердам.

Това вече не е така. Подтикната от глобализацията и международното криминализиране на наркотиците, незаконната търговия с наркотици стана по-доходоносна, професионална и безмилостно жестока. Последиците са катастрофални. През последното десетилетие пристанището в Ротердам, най-голямото пристанище в Европа, се превърна в световен транзитен център за кокаин. Нидерландските власти увеличиха усилията си за борба с трафика на наркотици, но не успяха да обърнат тенденцията. Последните данни показват рекордно увеличение на количеството конфискуван кокаин - от малко над 22 000 кг през първата половина на 2022 г. до 29 702 кг през първата половина на 2023 г. Въпреки че на пръв поглед това може да изглежда окуражаващо, всъщност то илюстрира огромния мащаб на случващото се. Сегашният ни подход в борбата с наркотиците прилича на миене на съдове с пуснат кран.

Неотдавнашните тенденции в трафика на наркотици породиха друга сериозна тревога, тъй като в тази незаконна търговия се включват деца на 14 години като "събирачи на кокаин". С нарастването на иззетите количества се увеличава и насилието. През последните 5 години в Амстердам посред бял ден бяха убити три ключови фигури в мащабно наказателно дело срещу международен синдикат за наркотици: братът на ключов свидетел, неговият адвокат и известен журналист, който е действал като негов съветник.

Амстердам, като международен финансов център, сега служи като пазар, на който се определя търсенето на наркотици, а преговорите и плащанията се извършват от цял свят. Той се е превърнал в дестинация за наркобароните, където те изпират парите си или ги насочват към данъчни убежища. Техните пари все повече замърсяват легалната икономика, особено в областта на недвижимите имоти, бизнес услугите и хотелиерството. Ако се продължи по този път, икономиката ни ще бъде залята от пари на престъпници, а насилието ще достигне исторически връх. Това води до социални сътресения, влошаване на състоянието на кварталите, поколения уязвими млади хора, които ще бъдат въвлечени в престъпността, и подкопаване на върховенството на закона. Без коренна промяна на курса Нидерландия е заплашена да се превърне в наркодържава.

Предизвикателствата, с които се сблъскваме в Нидерландия, не са обвинение за нашата либерална политика по отношение на наркотиците. По-скоро е обратното. Да вземем например подхода на нидерландското правителство към MDMA, повлиян от глобалната война срещу наркотиците, която става все по-репресивна от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Под международен натиск през 1988 г. Нидерландия поставя MDMA, който е известен като парти наркотик и се възприема като относително безвреден, под действието на Закона за опиума, класифицирайки го като твърд наркотик. Тази промяна по невнимание допринесе за рентабилността на незаконното производство на MDMA и създаде доходоносен бизнес модел за престъпните организации, за което свидетелства оценената на 18,9 млрд. евро улична стойност на годишното производство на екстази в Нидерландия. Този опит разкрива как усилията за приспособяване към световните тенденции за забрана на наркотиците могат да доведат до контрапродуктивни резултати.

Проблемите на Нидерландия разкриват необходимостта от глобална промяна на сегашния подход. Не става въпрос за оттегляне на нашата политика, ориентирана към потребителите, а по-скоро за застъпничество за международно признание, че войната срещу наркотиците е контрапродуктивна.

Това означава, че алтернативите трябва спешно да се обсъждат в местните правителства, националните парламенти и особено в международните асамблеи. Забраната на наркотиците е залегнала в международни договори, които ограничават пространството за националните политики в областта на наркотиците, което означава, че ще трябва да създадем нови международни съюзи, които дават приоритет на здравето и безопасността пред наказателните мерки. Това ще включва съвместни усилия за преразглеждане и евентуално ревизиране на тези договори, като се стимулира глобална среда, в която иновативни, ориентирани към здравето политики в областта на наркотиците могат да се прилагат без правни пречки.

Има много исторически примери, които могат да ни помогнат да намерим алтернативи на войната срещу наркотиците. От началото на 80-те години на миналия век въвеждането на съоръжения за намаляване на вредите в Нидерландия, като например предоставяне на метадон и зони за употреба на наркотици за зависими от хероин, подобри условията на живот, здравето и качеството на живот на тези хора, като същевременно намаляха проблемите, свързани с наркотиците, и престъпността. Това лято столицата на Швейцария Берн обяви опити за легална продажба на кокаин с цел засилване на контрола и превантивните мерки. Това се случва след началото на изпитания на законни продажби на канабис в града. Друг чудесен пример е Уругвай, където правителството легализира канабиса за развлекателна, медицинска и промишлена употреба и създаде регулиран пазар за канабис със строги правила за производство, разпространение и продажба.

Регулирането на пазара, държавните монополи или предоставянето за медицински цели са само някои от възможните, а не непременно изключващи се алтернативи. Но нито една от тях не е бързо решение. Престъпниците са показали, че ще използват насилие, за да защитят печалбите си, а рисковете за здравето от някои наркотици все още са огромни. Това означава, че трябва съзнателно и обмислено да променим курса, а също така да вземем предвид и временния отпор. Нищо от това обаче не може да бъде извинение да не предприемем действия. Бъдещето на нашите млади хора, качеството на живот, стабилността на икономиката и върховенството на закона са заложени на карта./БГНЕС

-------

Фемке Халсема, „Гардиън“