Гардиън 

Изборите в Словакия - страна с население от 5,5 млн. души на източния фланг на еврозоната, обикновено не генерират световни заглавия. Но днешните времена не са нормални. Заради опасенията от нарастващи пукнатини в западното единство заради руската война срещу Украйна, победата през уикенда на

пропутинския популист Роберт Фицо

който се ангажира да прекрати военната помощ за Киев, изпрати зловещ сигнал.

"Словакия има по-големи проблеми от Украйна", заяви Фицо след победата, която е повод за удовлетворение в Кремъл. Неговата партия "Смер-СД", която проведе кампания, насочена срещу нелегалните мигранти, правата на ЛГБТК+ и подкрепата за Киев, сега ще се стреми да оглави коалиционно правителство.

За Фицо, който беше обект на обвинения в корупция и беше отстранен от поста си през 2018 г. при много неприятни обстоятелства, това беше забележително завръщане. За по-голямата част от Европа то е с тревожни последици на няколко нива.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който досега беше изолиран в противопоставянето си на европейските санкции срещу Русия и предоставянето на военна помощ на Киев, сега има съсед-съюзник. Запасите на Словакия от боеприпаси и резервни оръжия вече са намалели до такава степен, че въздействието на планирания завой на г-н Фицо по отношение на доставките им може да бъде ограничено. Вярно е също така, че за да управлява, той вероятно ще се нуждае от подкрепата на социалдемократическата партия "Глас", която е за продължаването на военната подкрепа. Въпреки това дългосрочното значение на победата на Фицо може да бъде усложняване на евентуалните опити за по-нататъшно приобщаване на Украйна и други източни държави извън ЕС към европейската политическа общност.

За ЕС триумфът на Фицо означава

разширяване на опортюнистичноадисидентското ядро в Централна Европа

което ще се консолидира допълнително, ако "Право и справедливост" спечели трети пореден избор в Полша по-късно този месец.

В Будапеща и Варшава, а сега, изглежда, и в Братислава, рутинното пренебрегване и отхвърляне на нормите и ценностите на ЕС - по отношение на правата на малцинствата, бежанците и върховенството на закона - се превърна в печеливш модел за социално-консервативните, националистически партии, които черпят сила от едно християнстка култура, използвана като оръжие. В предизборна кампания, излязла директно от наръчника на Орбан за "глобалистите", Фицо обвини отиващата си либерална президентка на Словакия Чапутова, че е американска "марионетка" и защитава интересите на Джордж Сорос.

Като се има предвид членството на Словакия в еврозоната и необходимостта от достъп до финансиране от фонда за възстановяване от Covid на ЕС, Фицо ще бъде ограничен в това колко проблеми ще причини. Като министър-председател на Словакия в миналото той се оказа по-прагматичен, отколкото предполагаше вътрешнополитическата му реторика. Въпреки това победата му подчертава едно познато послание, което прогресивните сили в Европа не би трябвало да пренебрегват.

В части от Централна Европа и не само там, неспособността на основните лявоцентристки партии да мобилизират избиратели, които са по-възрастни, по-незаможни и по-неквалифицирани стана забележима.

Поредица от сеизмични сътресения - от кризата през 2008 г. до войната в Украйна

отприщиха икономическа несигурност в голям мащаб. Както и при "Право и справедливост" в Полша, предизборната кампания на "Смер-СД" успешно съчетаваше нелиберализма с щедрото обещаване на социални помощи, което намери отзвук извън градовете. Натрупващите се факти сочат, че за да се преборим с този вид изолиран, разделящ политически шаблон, който позволи на Фицо да победи е необходимо да се съсредоточим върху преразпределянето /на благата/, както и върху законността и правата. /БГНЕС