Въпреки това синдикатите са готови на протести с искане да бъдат отменени реформите, които водят страната към бедност
Премиерът на Гърция Алексис Ципрас се очаква да обяви утре (събота) някои икономически облекчения за гърците, които преглътнаха горчивото хапче на политиката на строги икономии по време на годините на финансова криза. Той ще го направи в ключова политическа реч, която може да бъде засенчена от протести, отбелязват "Ройтерс" и news.bg.
Иначе ляворадикалният по убеждения гръцки лидер трябва да намери правилния баланс между разгневената общественост, която иска да бъде възнаградена за годините на жертви, и пазарите, лесно разстройващи се от всеки знак за отклонение от пътя на фискална консолидация в епохата след спасителните помощи.
Южната ни съседка излезе от третата международна спасителна програма през миналия месец след 8 години на строг надзор от страна на своите чуждестранни кредитори - партньорите ѝ от еврозоната и Международния валутен фонд, чието седалище е във Вашингтон.
Ципрас, който дойде на власт през януари 2015 г. с обещания да сложи край на строгите мерки за икономии, но по-късно беше принуден да се подпише под нова спасителна помощ, се надява да увеличи заслабналата си подкрепа сред гърците тази година преди планираните парламентарни избори през 2019 г.
На ежегодния търговски панаир в Солун Ципрас ще посочи бенефициентите от преизпълнението на бюджетните приходи през тази година, които според правителството възлизат на 800 млн. евро.
Той също така се очаква да очертае средносрочната си икономическа политика, обещавайки намаляване на данъците и по-ниски вноски за социални осигуровки за някои групи от населението, въпреки че същевременно обещава да продължи структурните реформи и запазване на разумната бюджетна политика.
Край мястото, където Ципрас ще говори, синдикатите планират протестни демонстрации с искане за отмяна на реформите, въведени покрай спасителните програми, които според тях накърняват правата на работниците и вкарват гърците в бедност.
Фактор
Иначе ляворадикалният по убеждения гръцки лидер трябва да намери правилния баланс между разгневената общественост, която иска да бъде възнаградена за годините на жертви, и пазарите, лесно разстройващи се от всеки знак за отклонение от пътя на фискална консолидация в епохата след спасителните помощи.
Южната ни съседка излезе от третата международна спасителна програма през миналия месец след 8 години на строг надзор от страна на своите чуждестранни кредитори - партньорите ѝ от еврозоната и Международния валутен фонд, чието седалище е във Вашингтон.
Ципрас, който дойде на власт през януари 2015 г. с обещания да сложи край на строгите мерки за икономии, но по-късно беше принуден да се подпише под нова спасителна помощ, се надява да увеличи заслабналата си подкрепа сред гърците тази година преди планираните парламентарни избори през 2019 г.
На ежегодния търговски панаир в Солун Ципрас ще посочи бенефициентите от преизпълнението на бюджетните приходи през тази година, които според правителството възлизат на 800 млн. евро.
Той също така се очаква да очертае средносрочната си икономическа политика, обещавайки намаляване на данъците и по-ниски вноски за социални осигуровки за някои групи от населението, въпреки че същевременно обещава да продължи структурните реформи и запазване на разумната бюджетна политика.
Край мястото, където Ципрас ще говори, синдикатите планират протестни демонстрации с искане за отмяна на реформите, въведени покрай спасителните програми, които според тях накърняват правата на работниците и вкарват гърците в бедност.
Още от Свят
Марко Рубио се среща със Сергей Лавров на Общото събрание на ООН
Срещата се провежда преди очакваното обръщение на украинския президент Володимир Зеленски пред Общото събрание по-късно днес
Естонският външен министър: Путин използва Тръмп, за да печели време във войната в Украйна
Маргус Цахкна заяви пред USA TODAY, че руският президент използва мирните усилия на американския си колега, за да печели време и да засилва агресията върху Украйна. Талин настоява за по-силен натиск върху Москва
„Никой не е в безопасност“: The Economist разкрива какво стои зад новата вълна от руски атаки в Европа
Според изданието действията са замислени така, че да бъдат достатъчно мащабни, за да окажат влияние, но да останат под прага, който би предизвикал военна реакция от НАТО.