Георги Папакочев

Докато светът и най-вече Близкият изток са в напрегнато очакване на неизбежната сухопътна операция на израелската армия в Газа, въпросът е кой има полза от цялата сегашната почти неестествено дълга пауза? Да, хуманитарните действия по евакуацията на цивилното арабско население от града са в ход, не спират совалките на американския държавен секретар в района както и дипломатическите действия на ЕС, но въпреки това френската поговорка “Pire ca va, mieux ca est”/ „Колкото по-зле, толкова по-добре“/ за някои придобива ново звучене  след абсурдната агресия на Хамас срещу Израел.

Защо ли?

Ръководителите на Хамас със сигурност на този етап са особено доволни. При атаката си досега успяха да отвлекат немислим брой израелци, които са държани за заложници. Фанатизираните  около 30 хиляди бойци на групировката, по данни на Израел /цитирани от ББС/, са млади, тежко фанатизирани фундаменталисти, които с гибелта си са готови щастливо да потеглят към  обещаните им 72 девици в ислямския рай. Тези главорези от Хамас са наясно, че са съзнание, допълнително ги  мотивира за отчаяна саможертва.

На този фон държавата Израел хуманно призова  милионното население на Газа да се спасява с евакуация, след като зорлем, все още удържа, войската си на границата с ивицата. В същото време Хамас прикани същото това отчаяно население да остане в града. При това  със злорадото пропагандно очакване покъртителните изображения на избитите от групировката цивилни израелски граждани, след навлизането в Газа да започнат постепенно да отстъпват място в световните медии на видео и фото кадри с избити палестинци. И доколкото човешкия живот по подразбиране няма никаква цена за ислямските фанатици, цялата тази ужасяваща военна вакханалия предстои да  развива според техните предварителни планове.

Военното участие на САЩ като енигма

Засега арабският свят като цяло, с изключение на Иран и на про-иранското движение Хизболла в Ливан, все още официално демонстрира предпазливост и въздържание. Същият този свят, обаче, отблизо познава екстремистите от Хамас и разбира много точно каква е тяхната игра. Да, САЩ пренасочиха два самолетоносача със съответните им бойни групи кораби към бреговете на Израел, но това едва ли е военна мярка насочена срещу екстремистите от Хамас. Това въобще не е така, просто държавата Израел е напълно в състояние военно да се справи с тях, докато предотвратяването на опасността от евентуалното възникване на нов арабски съюз срещу еврейската държава, е ключово важна геостратегическа цел  в сегашната ситуация. Именно затова мощната американска ВМС-флотилия  със сигурност ще остане за дълго край бреговете на Израел, още повече, че надвисналата сухопътна операция в Газа няма да е краткотрайна, ще причини многобройни жертви както сред екстремистите, така и сред местното население и ще предизвика агресивно  Арабския свят в района.

Хитрите сметки на Кремъл

Което, впрочем, отново ще се  вмести в стратегическите планове не само на Хамас, но и на…Русия.

Защото въпросната стратегия на терористите едва ли е съчинена единствено от ръководството на групировката и от Иран. Да, в процеса на ликвидиране щабовете и командването на Хамас със сигурност ще бъдат намерени  документи и доказателства за ролята на Кремъл във военно-политическото планиране на сегашната абсурдна агресия, която странно защо в някои военно-стратегически детайли удивително прилича на агресията срещу Украйна.  На този етап, обаче, Кремъл медийно и пропагандно поддържа илюзията, че желае да бъде арбитър в конфликта, макар че намеренията му са повече от прозрачни – координираното на паралелните  атаки на Хамас срещу Израел с  настъплението на руснаците на фронта в Украйна, говори, че всичко е било предварително обмислено, пресметнато и реализирано. При това в момент, когато САЩ изпитват вътрешни законодателни проблеми около гласуването на бюджета и финансовите средства за Киев, да не говорим, че Вашингтон и Тел Авив все пак имат действащ договор за военна помощ в случай на нужда, а подобна договореност все  още липсва в отношенията между САЩ и  Украйна.

Откъде, всъщност командват парада?

Какво се получава, в крайна сметка? Кремъл дърпа конците на Близкоизточната си политика, арабските общности  /не само в района, но и  навсякъде по света/ по подразбиране, са на страната на Хамас и какво вече се видя от демонстрациите в Европа и САЩ, въобще не се интересуват от това кой е отприщил конфликта срещу Израел и какви престъпления е извършил там. А това, че през следващите дни могат да загинат нови хиляди жители на Газа и района, въобще не представлява обект на някакъв ислямски интерес – манипулираното от години арабско население, неговото тежко политическо индоктриниране и религиозния фанатизъм не отдават особено значение на цената на човешкия живот, тя става практически нулева. В същото време Москва със сигурност подбира подходящия момент и механизми за да „подбутне“  арабските държави да се ангажират в евентуалния кървав конфликт, като рано или късно подкрепи по стара комунистическа традиция , фанатиците по европейските улици да започнат отново да крещят „Долу ционизма, да избием евреите !“.

Кой и  какво печели от конфликта

И така става все по-ясно кой има полза от разрастването на конфликта.

Според британският генерал-лейтенант в оставка Сър Том Бекет от Института за стратегически изследвания, липсват варианти за избягване на сухопътната офанзива на Израел в Газа. „Независимо колко успешна ще бъде операцията по разгромяването на Хамас като военна организация, политическия императив на организацията и подкрепата на населението за оказване на съпротива, ще продължат. Израел или трябва да окупира отново Газа за да контролира положението там, или, след като  се изтегли след офанзивата, да си даде сметка, че ще посее семената за появата на хора, за които бъдещата съпротивата ще бъде начин на съществуване.“, казва Сър Том Бекет. И неговата безрадостна прогноза въобще не звучи успокоително и окуражаващо за света, за съжаление.