Ако генерал Христо Луков беше останал жив, Червената армия нямаше стъпи на наша земя и да окупира отечеството ни за 45. Тази историческа теза развива бившият царски летец, концлагерист,  депутат и все още живата памет на новата ни история Дянко Марков. 

Той е убеден, че ген. Луков се е готвел България да бъде изведена от съюза с Германия. Лично се е бил ангажирал да убеди германците за този ход. Това се случва една година преди Червената армия да стъпи на Дунава, казва Марков. Но конфликтът му с цар Борис Трети слага край на тази възможност.

Привидно конфликтът е заради недоразумения в бюджетите на вътрешното и военното министерство, което Луков ръководи. Истината е, че той беше засенчил с популярността си Царя, превръщайки се в любимец на народа. Негови са думите: Всеки враг ще срещне българските ножове. Така той възстановява духа на българската армия, съсипана след Първа световна война. Модернизира я и я превърна я в боеспособна. Луков беше 

олицетворение на възстановената войнска мощ на отечеството

 Царят вика военният си министър на аудиенция, а Луков предусеща, че ще поискат оставката му. Написва я и си я слага в джоба си, свидетел е лично баща ми. Отива с оставката си в двореца и я подава, разказва още Дянко Марков.

На днешния ден, преди 77 години е извършен показният разстрел в София на генерал Христо Николов Луков от комунистически терористи. Водачът на патриотичната организация Съюз на българските национални легиони е ликвидиран по решение на БКП.

Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Заповедта е предадена от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.

Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива, отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.