Ракетните удари на Русия срещу Украйна още веднъж показаха, че България се нуждае от съвременна ПВО. Добре е да бъдат закупени зенитно-ракетни комплекси Patriot, с каквито Румъния вече разполага. Така ще изградим една много надеждна зона за противовъздушна и противоракетна отбрана по източната част на България и Румъния.

Това заяви в интервю за БГНЕС Съби Събев, генерал-майор от запаса. Той е първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО след приемането на страната ни в алианса.

Армията на Путин изстреля 84 крилати ракети и около 24 безпилотни летателни апарата. Бяха използвани основно два типа руски ракети с въздушно базиране – Х-101 и Х-555, вероятно ракети от оперативно-тактическите ракетни комплекси (ОТРК) „Искандер“, както и крилати ракети „Калибър“ с морско базиране.

Ракетата Х-101 е стратегическа крилата ракета въздух-земя с намалена забележимост. Тя трудно се открива. Съвременна, с много ефективна система за насочване, която може да получи информация за координатите на целта и по време на полет. Нейната максимална далекобойност е 5500 км. Ракетата е способна да унищожава цели при вероятно кръгово отклонение от 10 м. Тя, както и Х-555, бяха изстреляни от 10 стратегически бомбардировачи навътре в територията на РФ. Ракетата лети с максимална скорост 250-270 м/с.

„Тази ракета беше използвана в Сирия в периода 2015-2017 г. и в Украйна тази година. На 26 юни 2022 г. 14 броя бяха изстреляни по украинския град Днепро“, припомни ген. Събев.

Ракетата Х-555 е още по-съвременна, но е с по-малък обсег – 2000-2500 км. Масата на бойната ѝ част е между 200-400 кг, докато на Х-101 е 450-500 кг. Носителите са също стратегическите бомбардировачи Ту-95 и Ту-160.

Комплексът „Искандер“ използва най-вече съвременната ракета Р-500, която е с максимална далекобойност 500 км. По-усъвършенстваният вариант е „Искандер М“. Този комплекс използва на въоръжение квазибалистична ракета, която не лети по строго балистична територия. Тя може да маневрира по време на полет, за да избегне системата за ПВО. Има по-висока точност 5-7 метра отклонение от центъра на целта, когато има сателитно насочване.

Ракетата с морско базиране „Калибър“. Масата на нейната бойна част е от 450 до 500 кг. Обхватът на полета е около 1500 км при конвенционална бойна глава, а при ядрена бойна глава, която е относително по-лека, достига 2500 км. Разработва се и нова крилата ракета „Калибър М“ с далекобойност над 4500 км.

„Беше обявено, че с тези ракети са поразени цели на енергийната инфраструктура на Украйна, но реално бяха засегнати и много жилищни райони, включително едно училище и дори пешеходен мост“, отбеляза ген. Събев.

Според него ракетният удар срещу моста е демонстрация, че и руснаците могат да поразяват подобен тип инфраструктура след случилото се на 8 октомври с Кримския мост. Той е категоричен, че ракетните удари няма да донесат никакво стратегическо предимство, защото са носили основно наказателен характер заради удара по моста, съединяващ Русия с анексирания полуостров.

„Владимир Путин понесе това като тежка плесница. Уронване на престижа му на силен човек, който не се колебае да взема решения дори за такава безсмислена и агресивна война, която води в Украйна“, посочи ген. Събев.

Той даде висока оценка на украинската ПВО, която е успяла да свали около 50% от крилатите ракети и дроновете.

Страните-членки на НАТО, включително България, правят конкретни изводи от войната срещу Украйна.

Ген. Събев заяви, че руските ракетни удари още веднъж са показали необходимостта страната ни да има модерна ПВО, брегова ракетна отбрана и дори ударни дронове.

„Много отдавна съм изразил аргументирано мнение, че нашата ПВО трябва да се усъвършенства и да закупим ЗРК Patriot, каквито вече придоби Румъния. Така ще може да се изгради една много надеждна зона за противовъздушна и противоракетна отбрана по източната част на България и Румъния“, призова военният експерт.

Според него трябва да купим и РСЗО HIMARS, каквито Румъния също вече е придобила.

„Има много изводи от тази война и те трябва да се използват изключително пълноценно, за да могат да се заложат в плана за модернизация и превъоръжаване на българската армия до 2032 г.“, подчерта ген. Събев.

Но на първо място трябва да променим кардинално оценката си за войната на Русия срещу Украйна.

„Новото 48-о Народно събрание трябва да вземе решения за предоставяне на военна помощ на Украйна, за която тя неколкократно моли нашите правителства. Някои проруски партии, за да си запазят имиджа пред своя електорат отричат и правят всичко възможно това да не се осъществи. Засега имат успех, но това трябва да се промени“, категоричен е военният експерт.

Той припомни, че в Украйна има и значителна българска диаспора. „Можем да си представим каква е тяхната оценка, че вече 8 месеца България не предоставя открито военна помощ, както много други страни от НАТО и ЕС го правят“, заяви ген. Съби Събев.