България, като съюзна държава от НАТО, е с гарантирана сигурност и отбрана, но нашият национален принос и отбранителен капацитет не е на нивото, което се очаква от една страна-член на алианса.

България има сериозен проблем с оперативната съвместимост, която е ключов стандарт и условие, за да може нашите военни формирования да действат съвместно в съюзни бойни операции.

Отказът да поискаме съюзна многонационална батальонна група е неправилен подход. Всички страни от НАТО на източния фланг приеха такива групи, с изключение на България, с което тя се превърна в негативен пример.

Това заяви в интервю за БГНЕС Съби Събев, генерал-майор от запаса. Той е първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО след приемането на страната ни в алианса.

„България, като съюзна държава от НАТО, е с гарантирана сигурност и отбрана. Нашият национален принос и отбранителен капацитет не е на нивото, което се очаква от една страна-членка на Северноатлантическия договор. Имам предвид отбранителните способности на страната, приноса към колективните способности на НАТО“, заяви ген. Събев.

Той отбеляза, че способностите на нашата армия са силно ограничени и най-важното не са съвременни.

„В голямата си част те не са съвместими с останалите страни-членки на алианса. Един пример. Ако в един регионален конфликт се наложи НАТО да ни отбранява, нашите самолети, които имаме, не трябва да излитат, защото тяхната система за опознаване не е по съюзния стандарт и следователно самолетите ще бъдат възприемани като вражески. И за да не бъдат свалени трябва да стоят на земята“, каза ген. Събев.

Военният експерт посочи, че и в други отношения ние имаме сериозен проблем с оперативна съвместимост, която е ключов стандарт и условие, за да може нашите военни формирования да действат съвместно в съюзни бойни операции. „В мироопазващи операции могат да участват и са участвали, но във военни нещата стоят по друг начин. Тук не сме готови“.

Интересуваме се защо не сме готови, след като от 2004 г. сме членове на НАТО.

„След приемането ни в алианса нашият политически елит се успокои, че страната е член на НАТО и има колективна сигурност и отбрана и че не е необходимо да инвестираме толкова в армията, за да развиваме нейните способности. Това се оказа съвсем погрешно“, подчерта ген. Събев.

Той отбеляза, че от НАТО много ясно са ни давали да разберем, че трябва да се прави много повече, за да сме оперативно съвместими. За целта трябва да подменим основните бойни системи. Например, за ВВС това са бойни самолети, вертолети и всички летателни апарати, които да могат да функционират в една оперативна среда, което не се е случило. Забавено е превъоръжаването на сухопътните сили. Във ВМС също бяха направени несполучливи опити. „Слава Богу, че успяхме да сключим договор за 8 самолета Ф-16 Блок 70, но ни трябват минимум 16“, заяви ген. Събев, добавяйки, че една стандартна ескадрила е от 18 самолета.

Той припомни, че трябва да изградим една механизирана бригада за нуждите на колективната отбрана. Тя трябва да разполага със съвременни бронирани машини, които да отговарят на определени технически стандарти. Това се отнася и до артилерията, ПВО системите, радиолокационната система и др.

„Едно правителство с мандат от 4 години трудно може да реши всички тези натрупали се проблеми. Те трябваше да започнат да се решават още през 2004 г., най-късно през 2005 г. И сега след 15 години щяхме да сме ги решили“, каза ген. Събев.

Той припомни, че в тази кризисна ситуация, създадена от нахлуването на Русия в Украйна, НАТО прие решение за засилване на съюзното предно присъствие в държавите от източния фланг, които са на границите на този конфликт.

„Става дума за така наречените съюзни многонационални батальони бойни групи. България отказа да поиска такава. Излезе с позицията, че ще изгради собствена батальонна група, а там където липсват способности ще покани други съюзни държави, за да ги попълнят. Това е неправилен подход“, категоричен е ген. Събев.

Той обясни, че в нито една от източните съюзни държави няма такова положение страната домакин да бъде и рамкова държава за изграждането на такива съвместни групи.

„Някой друг трябва да дойде и да усили България, а не тя да изгражда някакви способности сама да се усилва. Българските отбранително способности са известни – те са недостатъчни. Тези съюзни батальони, които идват в източните държави, са напълно екипирани и подготвени по всички стандарти на НАТО. Те могат да бъдат използвани веднага, ако се наложи. Най-важното, те демонстрират съюзната солидарност и ангажименти на останалите съюзни държави от НАТО към сигурността, отбраната и независимостта на нашата страна. И не само на нашата. Румъния, Полша, балтийските държави приеха. За съжаление, България е негативният пример в това отношение“, подчерта ген. Събев.

Не приемайки да бъдем усилени от НАТО, там където нямаме способности, ние „изглеждаме смешни“, добави той.

Според него, ако наистина смятаме, че нашият суверенитет е заплашен, можем да поискаме от НАТО повече самолети или разгръщането на ПВО системи, както вече направи Полша.

По въпросите на сигурността и отбраната трябва да имаме политически консенсус в България. Той трябва да бъде постоянно поддържан. Всяка политическа партия в България – независимо дали е парламентарна, или извънпарламентарна – трябва много добре да осъзнава, че това е национална отговорност.

„Националната сигурност на страната трябва да бъде постоянен и най-висш ангажимент на всяка политическа партия, която се стреми да влезе във властта и да управлява. Колкото и да има сантименти към Русия, че навремето е дала началото на Третата българска държава, ние трябва реално да оценяваме ситуацията, в която се намираме. Действията на РФ и нейното ръководство – Грузия 2008, Крим 2014 и сега в Украйна – показват, че тя провежда един постоянен курс на агресивна политика. Ние не можем да не оценяваме последствията от тази агресивна политика, защото сме черноморска държава. Черно море и Кримският полуостров са силно милитаризирани., Модернизацията на руския черноморски флот изменя баланса на силите в този регион. Всеки един политик в нашата страна трябва да държи сметка за това, а не да смята, че това не ни касае“, категоричен е ген. Събев.