"Министерството на отбраната предоставя боеприпаси, които са с изтичащ срок на годност на ВМЗ "Сопот" и получава нови. Какво става с тези боеприпаси - не е работа на МО и ние не сме страна в този процес. ВМЗ има задачата да се разпорежда с тези боеприпаси както намери за добре".

Това каза пред БНР заместник-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов и съобщи, че в момента се провежда логистичната операция по предоставянето на втория пакет помощ за Украйна - утвърден като списък от парламента.

Той подчерта, че нито първият, нито вторият пакет от военна помощ за Украйна засяга окомплектоваността на въоръжените ни сили.

"Нищо не е дадено от мирновременния състав, същото се отнася и за военновременната окомплектованост. Единственото е освежаването на боеприпасите - предоставяме на ВЗМ стари и получаваме нови. Няма да дадем всичко и да чакаме след това да го възстановяваме. Поддържаме запасите, както изисква законът", изтъкна зам.-министърът.

100 БТР-а и още 50 други машини влизат в пакета, който е подготвен, посочи той и обясни какви са аргументите, за да бъдат предоставени.

"Какво ще вземе Украйна като помощ - това предстои да бъде договорено и уточнено между украинската страна и МВР. Сега говорим за излишни БТР-и от МВР, но украинската страна ще трябва да провери този лист, това предложение. Когато Киев се съгласи за това, от което има нужда, това ще влезе в Меморандума, който ще бъде подписан с МВР. Когато този Меморандум е готов, той ще бъде подписан и утвърден. Тогава и Народното събрание и обществото ще знаят точно за какви машини и какво точно става въпрос".
Заместник-министърът на отбраната изказа мнение, че т.нар. триъгълни сделки вече загубват своя смисъл, защото "украинците се нуждаят сега и на момента от ново, качествено въоръжение".
Атанас Запрянов коментира и отношенията с президента Румен Радев.

"Когато става въпрос за оценките за войната и за предоставяне на помощ за Украйна, имаме коренно противоположни позиции с президента Румен Радев и те няма как да бъдат преодолени, защото става дума за много същностни различия. Няма как да обвиним жертвата, че иска да продължава тази война. Да искаш да освободиш своите територии и това да се квалифицира като желание за война - е нонсенс", коментира Запрянов.

По думите на зам.-министъра през 2024 г. България ще постигне 2% от БВП за отбрана.

"На второ четене предстои да мине Бюджет 2023 и мисля, че 1,88% от БВП. Това позволява програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. да бъде базирана на много стабилна финансова рамка. След като се извърши преглед на Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 г., следващата стъпка на МО ще бъде да прегледа прегледа някои отделни страни от политическата Програма 2032 и веднага да актуализира програмата за инвестиции в отбраната и да я внесем в МС и Народното събрание. Така ще може още в ранната есен да започнем работа по проекта за бойната машина за Сухопътните войски и по още напреднали проекти. Сега в тази програма има 41 проекта, които се нуждаят за 10 години от над 8 млрд. лева, за да изглежда след 10 години българската армия по съвсем друг начин".