Учен разяснява как човечеството да колонизира Луната

НАСА официално обяви своята цел за изграждане на постоянен аванпост на Луната до 2030 г., пише геологът Клайв Нийл на страниците на Independent 

Той е изследва Луната и човешките космически полети повече от 40 години. 

По думите му, след успешното прелитане на мисията Artemis II край Луната през пролетта на 2026 г., НАСА е очертала ясен план за действие. Както отбелязва авторът, основната цел е да се научат хората да живеят и работят продуктивно отвъд Земята, преди да отидат много по-далеч – до Марс.

Нийл направи паралел с първия лунен полет на Аполо 8 през 1968 г., описвайки полетите на екипажа на Artemis II като „момента на Артемида“ за ново поколение. 

Според наличните данни, амбициозният план на НАСА предвижда 79 изстрелвания и 73 кацания на Луната до 2036 г. В статията се посочва, че повечето мисии до 2027 г. ще са роботизирани и безпилотни, а след това агенцията планира да провежда две пилотирани кацания годишно.

Авторът подчертава, че изграждането на база е значително по-сложна задача от отделни мисии. Той посочва, че НАСА ще трябва радикално да промени подхода си: вместо еднократни експедиции, ще е необходимо да се връща на същото място, така че всяка следваща мисия да надгражда върху постиженията на предишната. 

Къде точно да се разположи базата е сериозен въпрос сам по себе си. Както обяснява геологът, местоположението трябва да е в съответствие с няколко критерия: равен терен за безопасни зони за изстрелване и кацане, пространство за бъдещо разширяване (важно за привличане на частни инвеститори) и 24/7 достъп до енергия – от слънчеви панели, горивни клетки или дори ядрено делене.

Друго изискване е наличието в близост на воден лед, който е необходим както за поддържане на живота на екипажа, така и като суровина за ракетно гориво. 

Според автора, Луната е интересна не само като площадка за бъдещи мисии, но и като източник на ресурси за износ към Земята. По-конкретно, това се отнася до хелий-3, който изобилства на Луната, но е рядък на Земята. Той е в състояние да охлажда квантови компютри и потенциално да се използва като гориво за термоядрена енергия.