Георги Василев

С края на предишната година (2022 г.) беше трудно да си представим по-напрегната година за света. Най-голямата война в Европа от ВСВ насам изглеждаше напълно достатъчна за извор на напрежението в международен план. 2023 г. имаше други намерения и към войната в Украйна се прибави такава в Газа. 12-те месеца бяха изпълнени с напрежение в международните отношения, като всяко споразумение и действие имаше своята причина от геополитическия контекст в момента. Напрежението ще се запази и през новата година с продължаването на войните в Газа и Украйна, като запазва със себе си всички възможности за допълнителна ескалация. Този обзор ще подчертае някой от по-важните събития през последните 12 месеца.

Финландия в НАТО

Влизането на Финландия в НАТО беляза повратна точка в историята на северната страна, която изоставя повече от половин век неутралитет. Включването на Финландия в алианса не е само важно за страната, но и за съюза като цяло. Една от най-боеспособните армии в света ще бъде на разположение при евентуален конфликт, също така отдадеността ѝ към развиването на отбранителни технологии я правят по-голям плюс, отколкото минус за алианса.

Освен дипломатическия аспект на това решение е и военният. Огромната граница с НАТО ще принуди руската държава да отделя още повече пари за отбрана, което допълнително ще натовари икономиката ѝ. Дори напълно абстрахирайки се от загубите в Украйна, влизането на Финландия в НАТО е огромна загуба за Русия. Това се характеризира още повече с превръщането на Балтийско море в езеро на НАТО, което напълно изолира руския флот и Калининград.

Войната между Хамас и Израел

Атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври отприщи най-голямата ескалация в региона от десетилетия насам. Войната в региона носи със себе си предимно цивилни жертви, това идва от характера и на неконвенционална война. Хамас използва тактики на терор, като главната цел са цивилни, докато в същото време използва гъстонаселен терен за прикритие. Това прави разликата между цивилен и боец изключително мъглива. Всичко това носи със себе си хуманитарната катастрофа и опасността от разрастване на конфликта в региона. Другите подкрепяни от Иран групировки са главните кандидати за допълните ескалация (Хутите, „Хизбула“, Сирия). Въвличането на допълнителни играчи вече показва своето влияние за света. Подкрепяните от Иран хути в Йемен твърдо застанаха против Израел. Те започнаха кампания от ракетни удари към Израел и корабоплаването в Червено море. Докато те не са директна заплаха за Йерусалим, то за търговските кораби, минаващи през протока Баб ел-Мандеб, те са сериозен проблем. Вече няколко кораба станаха жертви на пиратските набези на хутите: Swan Atlantic, “Руен“, Maersk Gibraltar и др. Български моряци също станаха жертви на тези нападения. Превръщането на Червено море в бойна зона принуди компаниите да преустановят транзита на стоки, в това число "Бритиш Петролиум", Maersk, Hapag-Lloyd и др. Това носи изключителни икономически рискове, като удълженото пътуване до Европа покрай Африка излиза много по- скъпо. Цените на петрола се увеличиха в следствие на това.

Друг международен аспект на войната в Газа е и влиянието на диаспорите в различните държави. Пропалестински протести бяха организирани из почти всички западни държави, като се стигаше до насилие. Това си пролича най-много в САЩ и Великобритания. В отговор се организираха и произраелски митинги. Жертва на това разделение станаха редица университети в САЩ. В Харвардския, Станфордския и Нюйоркския университет се разразиха ожесточени сблъсъци, в които участват студенти, преподаватели и администратори и прераснаха в ожесточени дебати в социалните медии и обвинения в антисемитизъм, ислямофобия и заплахи за свободата на словото. На места се стигаше до забрани. Колумбийският университет забрани протестите за войната в Газа.

Контраофанзивата на Украйна

Годината в Украйна започна с безпрецедентен оптимизъм. Западните съюзници най-накрая отключиха помощта от тежки западни машини, което стана гръбнака на очакваната украинска контраофанзива. Украинските защитници успяха да постигнат значителни успехи до края на 2022 г., като Харковска област беше освободена след светкавична атака, както и град Херсон след уморителни боеве през есента. След тези победи 2023 г. беше изпълнена с обещаващи планове и очаквания.

Медийната истерия около обявеното настъпление на украинците до голяма степен замъгли случващото се. Украинците атакуваха, бяха посрещнати от фортифицирани отбранителни линии и логично настъплението се забави. Това доведе до отегчение от страна на коментаторите и водещите медии, в контраст с очакваното от експертите бавно и кърваво развитие на бойните действия, което доведе до оприличаването на офанзивата за провал и променяне на настроението от оптимизъм към отчаяние.

Това не е напълно вярно, официалните лица сред западните съюзници настояваха за постоянна подкрепа, като подчертаваха, че една офанзива няма да е достатъчна и подкрепата ще продължи, колкото трябва. Докато фронтовата линия не се измести със стотиците километри като миналата година, то украинците имаха победи и инициативата на фронта. Победите включваха успешните удари по Черноморския флот на Русия, в частност изваждането от строя на руска подводница „Кило“ и други руски военни кораби.

Войната в Украйна през 2023 г. представи тенденцията за постоянно променящия се наратив по прекрасен начин. През 2022 г. Русия нападна и всички очакваха бърза победа, това не се случи и руснаците претърпяха огромни загуби и отстъпиха от Киев. Това промени наратива от „Русия ще победи веднага“ до „руснаците са изправени пред колапс“. След това последва методичен напредък на Русия в Донбас, като руските сили превзеха Лисичанск и Северодонцк. Това измени оптимизма към „Русия все пак, дори със загуби, постепенно ще напредва“, след това се стигна до освобождаване на Херсон и Харковска област. Тази постоянна размяна на гледната точка към войната много добре си пролича през тази година, от крайно висок оптимизъм, до пораженска реторика. Като и двете са еднакво далеч от истината, войната продължава и нейният финал тепърва ще се начертава.

Срещата Си Дзинпин-Байдън

Срещата между президента на САЩ Джо Байдън и президента на Китай Си Дзинпин в Калифорния беше историческа. Важността на събитието дойде от сложната геополитическа обстановка в света и напрежението между двете страни, не толкова от взетите решения и споразумения след срещата. Тонът между двете най-силни икономики в света стана изключително враждебен с президентството на Тръмп. Това само се увеличи с войнствената реторика на Китай, особено срещу Тайван.

Пандемията и войната в Украйна поставиха ново предизвикателство между двете страни. Като САЩ и Китай се намират в противоположни лагери, САЩ подкрепя Украйна, Китай-Русия. Подкрепата на Пекин е по-деликатна от откритата на САЩ, но засилващите се отношения с Москва оставят малко на въображението.

В този контекст срещата изглежда наистина важна, дори без подписването на важни документи. Отварянето на повече канали за комуникация отдалечава от откритата конфронтация. Конкуренцията между двете страни няма да намалее, но забавянето на китайската икономика е предстоящата демографска криза доведоха до умереност в китайската дипломация. Комуникацията между американските и китайските военни, преговорите за климата, както и борбата с наркотиците (в частност фентанила) са победите на тази среща. Нищо грандиозно, но също така важно, имайки предвид контекста.

Превратите в Африка

2023 г. беше белязана от 3 преврата в Африка, 2 успешни в Габон и Нигер и гражданска война в Судан. Това е продължаваща тенденция от миналите три години, докато броят на превратите на африканския континент значително се увеличи, като военните извършиха преврати в Габон, Нигер, Буркина Фасо, Судан, Гвинея, Чад и Мали. След успешния преврат в Нигер Икономическа общност на западноафриканските държави (ECOWAS) заяви, че няма да допусне нов преврат, и въведе строги санкции и заплаши с военни действия, за да възстанови демократично избраното правителство на тази страна.

Въпреки единната реакция на повечето западноафрикански държави хунтата в Нигер продължава да е на власт, което показва колко е трудно да се обърне веднъж извършен преврат. Явният упадък на демокрацията в Африка влиза в по-широкия контекст на напрежението в световен мащаб. Примери за това са Нигер и Судан. Нигер веднага установи връзки с другите две хунти от региона – Мали и Буркина Фасо. Започна активна кооперация с групировки като „Вагнер“, които имат значително влияние сред хунтите, търсещи всякакви опции за военна помощ. Това ги поставя ефективно в зоната на влияние на Русия, защото „частното“ в руските наемнически групи е само за естетика. Те действат с благословията на руското разузнаване и армия, това стана още по-явно след неуспешния „бунт“ на Пригожин. След това „Вагнер“ беше още повече интегрирана с официалните структури.

Гражданската война в Судан представя световното противопоставяне на друго ниво. След опита за преврат на Силите за бързо реагиране (RSF) на Мохамед Дагло страната е в гражданска война. „Вагнер“ побърза да подкрепи новия преврат. В разгръщащата се гражданска война не само Русия се намеси, украинското разузнаване също се включи в действията.

През септември 2023 г. Си Ен Ен съобщи, че украинските специални служби вероятно стоят зад ударите по силите на „Вагнер“ в Судан. Твърди се, че ударите са били нанесени два дни след като вагнеровците са доставили голяма партида оръжия в африканската държава.

Според източниците операцията е извършена от „несудански военни“ и че „украинските специални служби вероятно са отговорни“.

Западните медии видяха украинска следа във видеоматериала, на който се виждаха отличителни черти на атаките с дронове в украински стил. Дроновете, които са широко използвани от украинците по време на войната срещу Русия, са участвали в поне осем удара, като на контролера на дрона се вижда украински текст. /БГНЕС