Иван Николов, Факел

Българският премиер господин Кирил Петков се държи като предприемач, наел под аренда държавата България. Той се разпорежда с нея, без да се е опитал,  дори, да вникне в някои нейни съкровени особености. Това беше потвърдено и на организираната от него среща на 28 март т.г. с колегите му от Румъния , Р С Македония и Черна Гора.
По отношение на проблемите с братската   държава РС Македония той самоуверено и с нахаканост, присъща на всеки дилетант, заяви, че са постигнати огромни резултати в нашите взаимоотношения и подчерта:“…има няколко поетапни цели, които трябва да изчистим, включително защитата правата на малцинствата“. Явно , че господин Премиерът не е наясно нито с Конституцията на държавата, чиито съдбини е призван да направлява, нито с  „технологията“  по която  се опитаха през 1946 г. да дебългаризират Пиринска Македония.

За да запълним някои  от неговите многобройни празноти в познанията му за България, ще се върнем към онези години, когато се „съграждаше“ новата македонска държава, в рамките на Титова Югославия.

***
Съвсем в зората на новия живот, след 1944 и 1945 г., когато „Нова“ България  приемаше с юнашка безкритичност всеки каприз на претенции от страна на „Нова“ Югославия, ставаше ясно, че „вечната дружба“ е съшита с бели конци. През  следващите две години  предизвикателствата , особено от страна на Скопие, ставаха все по явни, дръзки и целенасочени. Затова свидетелстват немалобройните  писма, предупреждения и донесения, на  наивни ратници на сближението до висши партийни величия в София и Москва.

Ето някои от тях.

На 2 юли 1945 г. Тодор Павлов пише на Георги Димитров:
„…направете каквото Ви е възможно, за да спре главно АНТИБЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА на Колишевски и другарите му, провеждана под формата на борба против великобългарския шовинизъм…“
Без дата през 1945 г. в информация до ЦК на БКП Христо Калайджиев донася:
„… в същото заседание Колишевски съобщи, че занапред се забранява в Македония получаването на български вестници…мотивирайки се, че тия вестници ще объркат акъла на македонците.
…При процесите срещу вътрешните врагове във Вардарска Македония, македонската емиграция в България остава с впечатление, че се преследват не само активните помагачи на окупаторите, но и хора, чийто единствен грях е, ЧЕ СА СЕ ПРОЯВИЛИ КАТО БЪЛГАРОФИЛИ…“
На 28 ноември 1945 г. Георги Димитров отбелязва в Дневника си, стр.513 –„Мартулков от Македония информира върху положението. Указа на опасни тенденции на СЪРБИЗАЦИЯ В ЕЗИКА, КУЛТУРАТА И ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ…“
На 1 декември 1945 г. Васил Ивановски, първият главен редактор на в. „Нова Македония“ и човек с доста противоречиви  прояви , в писмо до Георги Димитров и Васил Коларов подчертава:
„В корена на всичко се крие стремежът на ръководството да подбие старите БЪЛГАРОФИЛСКИ чувства в Македония (  които след 9 септември отново се засилват ) и да насочи чувствата и симпатиите на този народ към другия братски народ – сръбския.
…В дъното на всичко това стои пак страхът от някакво БЪЛГАРСКО ВЛИЯНИЕ…“

Отново се налага ИЗВОДЪТ. Днешната политическа македонска нация и държавата  са изградени върху темелния камък на АНТИБЪЛГАРИЗМА. Това не може да се пренебрегва при опитите за сближаване между София и Скопие.

                      Георги Димитров през 1946  и Кирил Петков през 2022 г.
                          с една и съща  “стратегия“ за Македония…

На 6 юли 1946 г. в 02.55 ч. Георги Димитров  в Москва изпраща  радиограма до Трайчо Костов , в която  между другото четем:

„…така също да се изясни положението в Македония и да се вземат мерки срещу съществуващите там АНТИБЪЛГАРСКИ ТЕНДЕНЦИИ.

Освен това е необходимо да се договорим за сключване на ред конкретни конвенции между Югославия и България( ТЪРГОВСКИ, ЖЕЛЕЗОПЪТНИ, КУЛТУРНИ и пр.) , които биха укрепили още повече тесните връзки между двете държави…“

Необходимо разяснение. През деня на същата дата  българската делегация –  Димитров, Коларов, Костов има продължителна среща със Сталин. На нея вождът  им нарежда: „ Трябва да се даде културна автономия на Пиринска Македония в рамките на България… ЧЕ НЯМАЛО РАЗВИТО ОЩЕ МАКЕДОНСКО СЪЗНАНИЕ У НАСЕЛЕНИЕТО, ТОВА НИЩО НЕ ЗНАЧИ. И в Беларусия нямаше такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сега се оказа, че има беларуски народ…“(Архивите говорят, БКП, Коминтернът и македонският въпрос -1917-1946 г., том II, стр.1269, София 1999 г.)

Оттук  нататък целият патриотизъм на комунистическите величия се изпарява. И всички, които алармираха преди това за насаждан антибългаризъм в  новата държава, покорно започват да изпълняват заповедта на Сталин  и   да помакедончват с настървение българите в Пиринска Македония и да обслужват скопските емисари там.

А какво става днес? Българският министър председател Кирил Петков, в условия на трудна евроинтеграция, вместо да обяснява на европейските ни партньори  трагичните обрати в съдбата на нашите сънародници в Пиринска и Вардарска  Македония,  с ентусиазъм прегръща заповедите на Сталин и се опитва да възкреси отдавна отречените от разума негови “ методи „ за произвеждане на  нови нации. И  като Георги Димитров си въобразява,   че едва ли не с търговски, железопътни, културни и пр. спогодби, ще можем да събудим братските чувства  у една  върхушка, която е закърмена с млякото на умопомрачителното противопоставяне.

Това съвсем не оправдава занемарената инфраструктура между двете държави, което  наистина е срам за XXIв. , анемичните търговски и културни връзки – също. Оттук нататък не разгадаем ли причините за тази жалка картина, изпадаме в ролята на актьори, които не са вникнали в същността на изпълняваната от тях роля.

Големият въпрос днес е дали  „новата“ българска политика към Македония на премиера Кирил Петков, по Сталинско- Димитровски образец, и налагана със самочувствие и дилетантска самоувереност, НЯМА ДА УБИЕ КРЕХКИТЕ КЪЛНОВЕ НА ДИСКУСИОННОСТ В САМОТО МАКЕДОНСКО ОБЩЕСТВО, КОИТО СЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ, И ДА ЗАТВЪРДИ ПОЗИЦИИТЕ НА СИЛИТЕ, КОИТО КРЕПЯТ НАСЛЕДЕНОТО  СТАТУКВО? А дискусията там е  единственият  път за излизане от дълбоката криза… но без илюзии!

***
Ако до края на 2022 г. бъде изграден ГКПП „Клепало“, както твърдят  новите управляващи в България, ще бъде много добре. Но какво от това, ако  училищата,  университетите,  научната книжнина,  медиите на Северна Македония продължават да внушават, че Гоце и ВМРО, нямат нищо общо с Одринско и с България? Нещо повече. Във всички учебници по история ВМРО се обозначава  с абревиатурата МРО (Македонска революционна организация) . И точно това не превръща ли заседанията на съвместните пет комисии  във фарс на добронамереността и сътрудничеството, с показни полети  от едната до другата столица и обратно!?

Да бъдем наясно! Битката на днешните елити в Скопие не е за постигане на добри, искрени и братски отношения с България. БИТКАТА НА  УПРАВЛЯВАЩИТЕ ТАМ Е СТРАНАТА ДА ПОЛУЧИ ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА ПРЕГОВОРИ С  ЕС ПРИ ПЪЛНО СЪХРАНЯВАНЕ НА 78-ГОДИШНАТА МРАЧНА ЮГОМИТОЛОГИЯ ЗА ХОРАТА ПОКРАЙ ВАРДАРА. Настоящият премиер  Димитър Ковачевски е продукт на същата система и ще възпроизвежда  същия модел на политики, с някои повърхностни отклонения. За съжаление,  българският му колега Кирил Петков  вместо да му помогне да погледне истината в очите, самият става жертва на собственото си невежество, като предлага решения, далеч от същността на проблема.

Ковачевски  добре разбира режисурата на този театър и ще се постарае да изиграе  ролята си така, както са го възпитавали от най-ранна детска възраст. Критиките на опозицията срещу него са само едно от средствата за докопване до властта…

Това Господин Министър-председателю на България, не е  „нова“ политика.

Това е диагноза, с която трябва да сме наясно, ако искаме да   направим истинска крачка напред, и да бъдем честни към миналото, настоящето и бъдещето на хората от двете страни на Осогово.