"Несъстоятелни, избирателни и неотговарящи на истината – така бих определил 14-те страници от мотивите по вота на недоверие, посветени на направеното от правителството в сектор „Правосъдие“.
Народните представители от ППДБ, които са ги писали, са пропуснали, че вот  последните години те са имали двама министри на правосъдието." - заяви от парламентарната трибуна министърът на правосъдието Георги Георгиев.

"Надълго в мотивите се цитират последните препоръки от Доклада за върховенство на правото. Извадените констатации обаче не са нови, а абсолютно същите, които са фигурирали в докладите от 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. Тогава обаче ППДБ не са намерили това за несправяне в сектор „Правосъдие“, защото те са отговаряли за него." - казва още той.

Георгиев подчертава, че са пропуснати са всички позитивни констатации в последния доклад за България, в който е записано:

- България положи усилия за реформи, в диалог с Комисията, в рамките на цикъла относно върховенството на закона и Плана за възстановяване и устойчивост, като особено през последните 6 месеца настъпиха няколко законодателни промени.
- Приет бе законът за задължителни информационни срещи по медиация.
- Въведени са нови цифрови инструменти за подобряване на достъпа до правосъдие.
- Първоначалните данни показват, че съдилищата работят ефикасно при разглеждането на граждански и търговски дела.
- Бяха предприети някои стъпки за осъществяване на реформата на КПК и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
- В момента се подготвя законодателство относно прозрачността на лобирането, a влязоха в сила допълнителни изменения на законодателството за лицата, подаващи сигнали за нарушения.

"Забравили са, че народните им представили са подкрепяли текстове, за които днес обвиняват кабинета, че не иска тяхната отмяна." - посочва министър Георгиев.

"За 8 месеца в Министерството на правосъдието успяхме да изготвим 15 законопроекта, 11 са приетите от Народното събрание през този период. Основната част от тях са ключови не само за изпълнение на ангажиментите ни по Плана за възстановяване и устойчивост и излизане на България от „сивия списък“ за пране на пари, но са норми за по-ефективна борба с организираната престъпност, прането на пари и корупцията." 
За първи път Министерство на правосъдието постави като акцент в работата си борбата с имотната мафия. Над 190 са заповедите, които съм издал за проверки на съдебни изпълнители, нотариуси, арбитражи. 25 са предложенията за налагане на дисциплинарни наказания, които сме направили.
Разработихме и бяха приети конкретни мерки за по-бързо и ефективно правораздаване с въвеждане на електронното призоваване и връчване на книжа по АПК, уреждане на работата на вещите лица по ПТП-та и нови правила за задължителната съдебна медиация." - напомня той. 

"По отношение на доста фриволното използване на името на Европейската прокуратура в мотивите на този вот, зададох официален въпрос до Европейската прокуратура: „В момента Европейската прокуратура получава ли необходимата помощ от българските разследващи органи, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието?
Отговорът, който получих е красноречив: „Понастоящем Европейската прокуратура няма основания да посочи липса на добро сътрудничество от страна на българските власти“." - казва той в заключение.