Георги Господинов сред фаворитите за Нобел за литература

Българският писател Георги Господинов е сред фаворитите за тазгодишната Нобелова награда за литература, съобщи германският вестник „Франкфуртер Алгемайне цайтунг“. Носителят на престижното отличие ще бъде официално обявен утре в Стокхолм.

Господинов е сред имената, които през последните седмици се обсъждат активно в международните литературни среди. Сред останалите автори, сочени като възможни фаворити, са китайската писателка Кан Сюе, японският писател Харуки Мураками, мексиканската авторка Кристина Ривера Гарса, аржентинският писател Сесар Айра, канадската поетеса Ан Карсън, португалската писателка Лидия Жорже, румънският писател Мирча Картареску, испанският автор Енрике Вила-Матас, както и други утвърдени имена от световната литература.

Самото присъствие на Георги Господинов сред обсъжданите фаворити е значимо за българската литература. През 2023 г. той стана първият български писател, удостоен с Международната награда „Букър“, заедно с преводачката Анджела Родел, за романа „Времеубежище“. През тази година авторът получи и 32-рото издание на френската награда „Жан Моне“ за европейска литература за романа „Градинарят и смъртта“ и за цялостното си творчество.

Независимо от това дали името на Господинов ще бъде произнесено в Стокхолм, самият факт, че български автор е сред сериозно обсъжданите кандидати за най-престижното литературно отличие в света, връща към една стара и донякъде драматична страница от българската литературна история.

Пенчо Славейков – българинът, който не доживя Нобела

Преди повече от век друг голям български писател е бил номиниран за Нобеловата награда – Пенчо Славейков.

Официалният архив на Нобеловата награда потвърждава номинацията на Славейков за литература през 1912 г.

Зад нея стои шведският учен, писател и преводач Алфред Йенсен, който познава добре българската литература и превежда творби на Славейков. Йенсен представя кандидатурата му пред Нобеловия комитет, като сред произведенията, с които запознава шведската публика, е и „Кървава песен“.

Съдбата обаче се оказва жестока.

Пенчо Славейков умира в Брунате, край езерото Комо, през 1912 г. – същата година, в която е номиниран за Нобеловата награда. Той не доживява обявяването на лауреата. Според правилата наградата се присъжда на живи автори, поради което смъртта му слага край на възможността да бъде отличен.

Така Славейков остава завинаги в особената история на Нобеловата награда – български писател, номиниран за най-високото литературно отличие, който умира, преди да стане ясно дали Академията би избрала него.

Не само Славейков

Пенчо Славейков не е единственият български автор, чието име е достигало до Нобеловия комитет.

Официалният архив на Нобеловата награда показва общо четири български литературни имена с исторически номинации: Пенчо Славейков през 1912 г., Иван Вазов през 1917 г., Иван Грозев през 1928 и 1929 г., както и Елисавета Багряна – номинирана през 1943, 1944, 1945 и 1969 г.

Иван Вазов е номиниран през 1917 г. от проф. Иван Шишманов. Иван Грозев получава две номинации – през 1928 и 1929 г., а Елисавета Багряна е предлагана четири пъти.

Така, ако утре Георги Господинов чуе името си от Стокхолм, това няма да бъде просто личен успех на един съвременен български писател. Това ще бъде момент, който ще затвори една повече от вековна историческа дъга – от Пенчо Славейков, който умира в годината на своята номинация, през Вазов, Грозев и Багряна, до автора на „Времеубежище“.

Българската литература вече има своя Нобелова история. Но все още чака своя Нобелов лауреат.

Утре може да се окаже денят, в който това ще се промени.