Георги Лозанов: За ПП-ДБ ще бъде токсично, ако влязат в коалиция с Радев

Румен Радев ще вземе най-много гласове както всяка нова партия. Това е наказателен вот. И този, който не е бил в играта, го взима. Това мнение изрази в студиото на Нова ТВ медийният експерт и анализатор Георги Лозанов в коментар какво ще се случи по време на предстоящите парламентарни избори на 19 април и евентуалните бъдещи коалиции. 

Според него  Радев прилича на Слави Трифонов, които  удобно стояха в ролята на критици. Освен това Радев е много по-близко до Борисов и даже до Пеевски, отколкото до една изявена проевропейска линия. Защото мисли, че е токсично за ПП-ДБ да влязат в коалиция с абдикиралия прозидент. 

Явно му търсим сега годеница за Радев. Сигурно ще си намери, лаконично отсече  Лозанов.

Проблемът „Сарафов“
Проблемът не се свежда до фигурата на Борислав Сарафов, той е генерален – говорим за модел, който носи корупционен риск. Той трябва да си има главен прокурор. Моделът и прокурорът са едно и също нещо и неговото демонтиране минава през съдебната реформа. Накрая трябва да се сменят основните играчи, да се върнем към върховенството на закона. А тенденцията е обратна – връщаме се в автократски форми на управление, което се поддържа и в световен план. Надеждата, че този модел ще бъде демонтиран, са много малко у мен. Нямам чувството, че когато един политик не стои на демократични принципи, може да постигне успех в разграждането на този модел. Трябва да има демократична визия и начин за упражняване на властта у нас и тогава ще стане ясно коя е точната посока, за да се случи промяната на модела на управление в България. 

Ратификацията на „Съвет за мир“ на Тръмп от служебният кабинет
Това е един политически маркер, почти символен е този акт, защото няма последствия, нито ще се състои. Конституционният съд е почти сигурно, че ще го отхвърли. Защото изпълнителната власт трябва да предложи на НС да го подкрепи, а не обратно. Целта е заявяване, че си в Орбановата ниша. И самият борд е част от налагането на новия световен ред, където ООН и НАТО нямат да има такова значение, а значението ще имат повече лидерите и техните позиции. Въпросът е натам ли наистина отива политиката или не.