За мен България е държавата, където живее братски народ. Ние сме братя с българския народ. Трябва да се признае историята преди 1945 г. Да се признае какъв народ е живял, какъв език е говорил, на кой език са говорили нашите предци, на кой език са говорили нашите воеводи. Днешните служби на Македония действат със същите методи, както по времето на Тито. За тях българите в РС Македония са държавен неприятел. А ние не сме никаква опасност, нито за държавата, нито за правителството.

Това заяви в интервю за БГНЕС Георги Църномаров от Културния център „Иван Михайлов“ в град Битоля. Отношението спрямо България в РСМ се формира от правителството и Агенцията за национална сигурност. По тази причина не се забелязва и голяма промяна, защото методите на работа на службата за сигурност са същите както на УДБА – зловещата държавна сигурност на диктатора Йосип Броз Тито.

„Те са същите като УДБА от югославско време. Същите хора, същите методи“, каза Църномаров и добави: „Ако си българин в Македония, си държавен неприятел!“ Интересуваме се толкова ли са страшни българите, той отговаря: „Не сме толкова страшни, колкото те искат да ни изкарат“. Българите нищо не искат да направят против Македония, сегашната Северна Македония. „Тази е нашата държава. Ние там сме родени, там сме израснали, там работим, там градим семейство. Просто си отстояваме правата, както всеки човек в Северна Македония“, обясни Георги Църномаров.

Той смята, че е настъпило времето македонските българи, живеещи в РС Македония, да бъдат защитени. Това би казал и на премиера Бойко Борисов, ако има възможност. А българският министър-председател на свой ред да предаде това на своя колега Зоран Заев. „Да бъдат българите в РС Македония на едно и също ниво с македонците, с албанците, с турците и с всички останали“, желае Църномаров. Те настояват да няма натиск срещу тях нито от правителството, нито от Агенцията за сигурност. „Ние не сме никаква опасност, нито за държавата, нито за правителството“, подчерта Църномаров.

Според него лошото отношение към българите се дължи на югославската история, която гражданите на Македония са били принудени да учат в продължение на десетилетия, „започвайки от 4-5 клас, та чак до края на образованието“.

Църномаров се надява, че скоро ще започнат да учат македонска, а не югославска история. Той иска децата да знаят какво се е случило преди 1945 г., на какъв език е говорил народът преди създаването на Македония в рамките на Титова Югославия.

Църномаров сподели, че хората в Македония не знаят нищо за периода от 1919-1941 г., че през този период са избити няколко хиляди души от сърбите. Нищо не се споменава за Тиквешкото въстание или Охридско-дебърското въстание.

„Споменават се само колкото да се каже, че ги е имало. Нито се казва кой ги ръководи, нито от кого са вдигнати, нито против кого“, заяви Църномаров. Попитан за смяната на имената на улиците в Скопие, която предприе местният градоначалник Петре Шилегов, и по-специално кръщаване на улица на 29 ноември – празника на Югославия, Църномаров е категоричен: Той вероятно иска да върне Македония много години назад... За него тази дата може би е по-важна, отколкото Деня на независимостта – 8 септември. За обикновените хора, които живеят в Северна Македония не би трябвало да е така.

Георги Църномаров иска спорните въпроси между България и РС Македония да се решат. „От страна на Македония да се признае историята, никой не им оспорва, че след 1945 г. е създадена нова нация – македонска, или нов език – македонски. Преди това някой се е декларирал като македонец – да, но по територия. Никой не се е самоопределял като македонец преди 1944-45 г. Всички са били по националност българи, а по местоживеене македонци“, каза той.