Премиерът Бойко Борисов настоя за отпадане на давността за сделките по време на приватизацията. Именно по време на раздържавяването са били откраднати над 30 млрд. лв.,  затова министър-председателят ще поиска юристите от ГЕРБ да проверят дали има възможност законово да се приеме това, посочва "24 часа". 

"Става дума за промени в Наказателния кодекс, с които да се запише, че за престъпления при приватизационни сделки давността не тече или тя да се възобнови. Кой от двата варианта ще предложим, е въпрос на законодателно решение и предстои окончателна преценка", обясни шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов.

Той уточни, че се правят обсъждания с "изтъкнати конституционалисти и пеналисти", а предложенията за промени щели да бъдат внесени най-късно до края на седмицата.

Кирилов обясни, че става дума за различен вид престъпления, свързани с приватизацията - стопански престъпления, неизгодни сделки и документни престъпления. А давността зависи от характера на извършеното деяние. За документните престъпления например давността била само 5 години.

"Имаме опит в парламента по отношение на отпадането на давността при подобни сериозни обществено значими казуси. Въпросът е правно-тактически и преди да сме готови окончателно, не мога да кажа повече подробности", заяви Кирилов.

Още в края на 2016 г. Борисов обяви, че ГЕРБ ще направи пълна ревизия на раздържавяването, като в нея ще бъдат включени ДАНС и МВР. Докладът включва нарушения при приватизационни сделки от 1994 г. насам, но не бе обявен публично. Документът обаче бе пратен от премиера Бойко Борисов на прокуратурата, която трябваше да прецени дали по установените от специалните служби проблеми могат да бъдат повдигнати обвинения.

Мораториум върху всякаква приватизация наложи с едно от първите си решения третото правителство на Бойко Борисов. Решението бе обявено от икономическия министър Емил Караниколов.

С промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол трябваше да бъдат спрени продажбите на държавни дялове във фирми, имоти и пр. Единствените позволени сделки бяха за държавни имоти, които се стопанисват от областните управи, като те трябваше да получават разрешение от финансовото министерство за всяка продажба.

В деня, в който бе обявен мораториумът, 10 май 2017 г., Караниколов публикува и проект за промени в закона за приватизация и следприватизационен контрол, които реално въвеждаха забраните. Според законодателната програма на правителството този закон трябваше да бъде одобрен от Министерския съвет и внесен в парламента през август тази година. Все още обаче това не е направено и реално мораториумът върху приватизационни сделки е въведен само с правителствено решение, но не и на законово ниво.

Припомняме, че преди години пезидентът Георги Първанов поиска да се извадят икономическите досиета на прехода още през февруари 2010 г. С изваждането на досиетата президентът иска да покаже срастването на политическата с икономическата власт.

Два месеца по-късно БСП внася предложение в парламента за анализ на всички стратегически приватизационни сделки, направени в периода 1997-2005 г. Според мотивите на Сергей Станишев, който тогава е лидер на червените, в този период са приватизирани активи за над 30 млрд. лв.

През октомври президентът Първанов отново повдига въпроса за осветяването на приватизацията. Този път той иска пълна ревизия на богатствата, натрупани през последните 20 г. Целта на президента е да се покаже произходът на фабриките. "Трябва най-после да кажем на обществото кой спечели множеството скандални заменки. Трябва да се изясни кой какво придоби през прехода. Да се знае кои бяха рекетьорите, кой спечели банките и откъде дойдоха парите им", каза тогава той.