ГЕРБ-СДС с остра декларация за 100 дни управление на "Прогресивна България"

За 100 дни на власт видяхме, че кабинетът се състои от констататори, не от можещи хора. Толерантността, която проявявахме през първите сто дни на управлението, беше въпрос на политическа култура, но през новата сесия тя ще бъде лукс, който не можем да си позволим.

Това заяви депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС Тома Биков от парламентарната трибуна в декларация в началото на новата сесия на Народното събрание.

Той обяви, че ГЕРБ-СДС ще премине от режим на конструктивна към критична опозиция, която "ще посочва ясно и аргументирано грешките на настоящия кабинет".

Вижте пълния текст на декларация на ГЕРБ-СДС:

ДЕКЛАРАЦИЯ

на ПГ НА ГЕРБ – СДС

Уважаема госпожо председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Началото на тази сесия съвпада с края на първите 100 дни на правителството на Румен Радев. Считаме, че е редно да оценим този период, защото той очертава параметрите и посоката, в които ще работи настоящият кабинет. Първите 100 дни на едно правителство биха могли да се използват за задаване на нов тип решения, предприемане на непопулярни мерки за решаване на различни кризи и организиране на нова динамика в обществено-политическия живот на страната. Те биха могли да бъдат използвани и за меден месец, в който се очаква от опозицията, медиите и цялостния публичен живот да приветстват новите министри по случай встъпването им във властта. Още в първия ден на настоящия парламент, ние от ПГ на ГЕРБ – СДС обявихме, че няма да бъдем креслива опозиция и ще дадем толеранс от 100 дни на новия кабинет. И днес считаме, че е редно едно правителство да се оценява по действията и бездействията му, а не по предварителните нагласи спрямо излъчилата го партия или коалиция.

За съжаление първите 100 дни на настоящия кабинет не показаха потенциал нито за нов тип решения, нито за нова посока, нито за нова динамика в обществоно-политическия живот на страната. Очакването, че общите и абстрактни послания от предизборната кампания ще се трансформират в конкретни политически действия не се оправдаха.

Пълното мнозинство, което получи Прогресивна България предполагаше мобилизиране на обществената енергия за мащабни промени, както в структурата на държавата, така и на отношенията в обществото. Вместо това бяха произведени всекидневни оплаквания, констатации и недоразумения. След първите 100 дни, нашата оценка за кабинета на Румен Радев е, че това е правителство съставено от констататори, а не от хора, които са готови, могат и ще успеят. Тази оценка не е плод на нашата роля на опозиция, която сме приели по силата на вота на българските избиратели, а е симптом за тревога, че България е на път да пропусне една съществена възможност за промяна и мобилизиране на обществената енергия в позитивна за страната посока във времена на геополитическа нестабилност, технологична революция и съществено изоставане на държавата от темповете, с които се движат бизнеса и гражданите. През първите 100 дни от своето съществуване, правителството на Румен Радев се държеше, така сякаш се намираше в края на мандата си – основната му цел беше да не понесе публични негативи от управлението. Именно тази статичност и липса на политическа смелост се превърна в най-големия негатив на настоящото управление. Това, а не заговорът на олигархията, недобронамереността на медиите и лошата комуникация е причината за множеството публични критики спрямо кабинета.

През тези 100 дни кабинетът на Румен Радев се държеше не като управляващ субект, зад когото стои пълно парламентарно мнозинство, а като служебно или в най-добрия случай преходно правителство, което няма нито инструментите, нито задължението да извършва дълбоки и радикални реформи. Липсата на желание за реформи и управлението само на текущи и технически задачи би могло да доведе настоящият кабинет до ситуация, в която той наистина да се окаже с преходен характер, като извърши преход от една политическа криза към друга. До момента, въпреки критиките си към предходните правителства, правителството на Румен Радев продължава да се движи в тяхната рамка, но в друго време, в нова ситуация и с мандат, който предполага структурна промяна, а не констатации по технически въпроси.

Трябва да бъде отчетено и неразбирането на функцията на пълното мнозинство. Това не е удобен инструмент за постигане на тактически законодателни цели, кадруване по администрацията и демонстрация на превъзходство. Това е възможност, но и ангажимент за постигане на широко обществено съгласие по важни национални теми, както по отношение на външната, така и по отношение на вътрешната политика на страната. Вместо да положи усилия за консолидиране на обществено-политическия живот по важни за страната теми, правителството и мнозинството предпочетоха да демонстрират надменност и да се радват на изборния си резултат. Убедени сме, че по-зрелите представители на това мнозинство, вече си дават сметка, че тази радост ще бъде кратка, а загубеното време през тези първи 100 дни тепърва ще се материализира под формата на обществено напрежение.

На базата на този анализ нашите изводи са:

1. Правителството на Румен Радев се очертава като преходно, а не като реформаторско правителство. То има пред себе си единствено хоризонта на постигането на тясно-партийни тактически цели и по този начин се самолишава от дългосрочния хоризонт на консолидирането на нацията около общи стратегически цели.

2. Въпреки пълното мнозинство в парламента, кабинетът страда от липса на ефективен механизъм за взимане на решения, който да произвежда не думи и фрази, а дела и нови ситуации.

3. Най-голямото предизвикателство пред настоящото правителство не е опозицията във всичките ѝ компоненти, а самото то и невъзможността му да отговори адекватно на ангажиментите, с които го натоварва пълното мнозинство в парламента.

На базата на тези изводи ПГ на ГЕРБ – СДС препотвърждава ролята си на опозиция в този парламент. Толерантността, която проявявахме през първите 100 дни на управлението беше въпрос на политическа култура, но през новата сесия тя ще бъде лукс, който не можем да си позволим. Това означава, че още през тази сесия ПГ на ГЕРБ – СДС ще премине от режим на конструктивна опозиция в режим на критична опозиция, която ще посочва ясно и аргументирано грешките на настоящия кабинет.

Уважаеми госпожи и господа,

Двете големи задачи по време на предстоящата сесия са да се приеме бюджет за 2027 година и да се избере нов състав на Висшия съдебен съвет. И двете задачи ще играят ролята на значими предизвикателства и за управляващите и за опозицията. И двете задачи обаче са отговорност изцяло на пълното мнозинство на Прогресивна България. По отношение на бюджета очакваме да бъде сменен подхода, който видяхме по време на приемането на бюджета за 2026 година. Очакваме заявките за реформи, структурна промяна и чувствително намаляване на бюджетния дефицит да се материализират с гласуването на новия бюджет. Всичко по-малко от това ще покаже, че настоящият кабинет има потенциал от правителство на констатациите в началото на мандата, да се превърне в правителство на загубеното време в неговия край.

По отношение на избора на новия състав на ВСС, ГЕРБ – СДС препотвърждаваме позицията си, че няма да издигаме свои кандидати. Това обаче не означава автоматична подкрепа за други кандидати независимо от качествата и биографиите им. Изборът на нов състав на ВСС, който трябва да се осъществи с мнозинство от две трети е изцяло отговорност на управляващите и от техния потенциал да намерят точки на съгласие с опозицията или с част от нея. Поради решението да не издигаме свои кандидати, ние отказваме да влизаме и в каквито и да било договорки, като ще вземем своите решения за даване или недаване на подкрепа на базата на различните кандидатури.

Уважаеми колеги,

Половината време от предстоящата сесия на Народното събрание ще премине на фона на кампанията за избиране на президент и вицепрезидент на страната. Това вероятно ще наруши нормалния парламентарен ритъм и ще изостри отношенията между различните парламентарни формации. Въпреки това се надяваме, политическият дебат да се води аргументирано и на висотата на очакванията на българското общество. За нас тези избори са важни от гледна точка на съхраняването на плурализма в политическата система на страната. В момента тя се структурира около един безалтернативен център на власт. Подчиняването и на президентската институция на този едноличен център на власт – по-скоро рано, отколкото късно, ще доведе както до криза на управлението, така и до обществено напрежение, което няма да бъде породено от опозицията, а от непосилната тежест на тази абсолютна и еднолична власт. За да бъде балансирана политическата система, ангажимент на опозията е да изгради ясна, приемлива и реалистична алтернатива на едноличната власт. Тази алтернатива може да се изрази единствено в преминаване на режим на диалогичност, приемане на плурализма като политическа форма на действие и точна, а не надценена преценка на собствените сили и потенциали. За съжаление, през първите месеци на този парламент, този тип усилия, които трябва да положи опозицията по-скоро са заменени от нападки между разичните опозиционни формации. Ако не бъдат променени, този тип отношения предполагат ситуация, при която алтернативата ще се появи или в рамките на самото управление, или извън парламента, но и в двата случая това ще мине не осмислено и плавно, а през нова политическа криза и още загубено време.