Иновативен конкурс, организиран от град в бивша комунистическа Източна Германия, за ограничаване на обезлюдяването, смая местните власти с успеха си.

Айзенхютенщат – бившата гордост на социалистическия бетон, днес предлага иновативна оферта: „Елате, живейте две седмици безплатно и ако оцелеете, може и да останете“. Резултатът - над 1700 кандидати от целия свят искат да си пробват късмета в този рай на стоманата и пустеещите панелки. Сред мотивите – от романтични („искам да се оженя за германка“) до съвсем прагматични („поне ще живия почти безплатно“).

“Самите ние бяхме много изненадани от обхвата на нашия проект Probewohnen (пробно живеене)“, каза пред репортери  Юлия Басан, общинският служител по икономическо развитие, ръководещ кампанията.

Двама „щастливци“ –Мелани Хенигер, 49-годишен IT консултант и самоопределяща се като “празно гнездо“, живееща в северозападния град Бремен, каза, че е израснала в близкия Франкфурт на Одер и се интересува от завръщане към източните си корени.

“Това е чудесна възможност да опозная региона отново, защото иначе нямаше да имам никакви възможности, тъй като вече не познавам никого там. В най-добрия случай мога да пусна нови корени”, каза Мелани. 

Другият успешен кандидат, 39-годишният Йонас Брандер, е берлински режисьор, който работи по документален филм за Айзенхютенщат. “Много се интересувам от града и неговите хора и искам да се доближа до живота в работата си“, каза Брандер, добавяйки, че е привлечен от неговата “жива история“, споделя той.

Мераклиите, пожелали да живеят в Айзенхютенщат  ще тестват новия си живот сред блокове в соц-стил, програми за „опознаване на региона“ и, разбира се, вечното усещане за упадък.

Айзенхютенщат, който се радва на живот вече 75 години, е  първият град, построен след Хитлер, с мисията „работа и семейство за всички“. Днес обаче има два пъти по-малко жители от времето на Берлинската стена, икономиката едва крета, а „Алтернатива за Германия“ е любимата партия на мнозинството. Как да не се преместиш веднага да се радваш на живота?

Общината упорито твърди, че да се живее тук има и плюсове: реновирани неокласически жилища (с други думи, боядисани панелки), зелени поляни за колоездене и места за плуване, както и предостатъчно свободни места в детските градини – защото деца просто ги няма.

Накратко: Айзенхютенщат е град, който отчаяно търси новодомци, които да обживят това едва ли не изоставено от Бога място. Две седмици пробно живеене звучи доста примамливо. А после, ако много ви хареса, може да останете завинаги. Или поне докато имате нерви да живеете в този „социалистически рай“.